АЛЕКСАНДРИТ - ВИЗИТКА |
Александритът е разновидност на минерала хризоберил. Този царствен скъпоценен камък носи името на всерусийския император Александър ІІ Николаевич, известен у нас още като Цар Освободител (виж по-долу историята на откриването и именуването на александрита).
Александритът е открит през 1830 г. (според други източници през 1831 или 1833 г.) в Урал, в изумрудените мини по течението на река Токовая близо до Екатеринбург, и идентифициран като нов минерал от финландския минералог Нилс Густав Норденскьолд, който предлага за него името диафанит. На 17 април 1834 г., дата на навършване на пълнолетие (тогава 16 години) на престолонаследника Александър Николаевич, граф Лев Алексеевич Перовский обявява публично новооткрития скъпоценен камък с името александрит, в чест на бъдещия руски владетел.
Александритът е толкова рядък камък, че на практика много малко хора са го виждали на живо извън музеите и частните сбирки. Според световноизвестния съветски минералог акад. Александър Ферсман, не повече от 2 000 кг. необработен александрит са добити от изумрудените мини в Урал в продължение на 60 г. преди тяхното изчерпване около началото на 20 век. Дълги години това представлява единственото известно количество александрит до откриването през 1987 г. на залежи в Бразилия, щат Минас Жерайс. В последно време александрит е открит и в други държави, като практическо значение за бижутерията и колекционерите имат находищата в Бразилия, Танзания и най-вече Индия.Освен александрита, минералогът Нилс Густав Норденскьолд е идентифицирал и описал още няколко нови или непознати дотогава в Русия минерала, като например зелената разновидност на граната андрадит, наречена демантоид.Смята се, че понастоящем мините в Русия са изчерпани, но руският александрит е все още стандарт за определяне на качеството на този камък.Най-голямото известно образувание с александрит е с размери 25 х 14 х 11 см и тегло 5 724 гр. Открито е в мините "Изумрудные копи" и съдържа 22 кристала александрит с различни размери, разместени в слюдеста шиста с единични кристали бледозелен берил на няколко места между александрита. Наречено е "Друзата на Кочубей" по името на принц Пьотр Аркадиевич Кочубей и се намира в колекцията на Минералогичния музей "Ферсман", Русия.Най-големият единичен кристал александрит с тегло 187 карата е намерен в Шри Ланка, а фасетиран александрит с тегло 66 карата се намира в Смитсоновия институт във Вашингтон, Окръг Колумбия.Модата на александрита в царска Русия се дължи и на съвпадението на променящите се цветове зелено и червено с цветовете на царска Русия, както и на символиката в навършването на пълнолетие и трагичната смърт на Александър ІІ при атентата от 1881 г.Въпреки, че отделни образци на танзанит, сапфир, кварц, шпинел, гранат, флуорит и др. демонстрират понякога промяна на цвета при дневна и изкуствена светлина, александритът е единственият скъпоценен камък проявяващ това рядко наблюдавано свойство стандартно.
Александритът проявяващ ефект "котешко око" е изключително голяма рядкост.Понастоящем естественият александрит е един от най-рядко срещаните и съответно най-скъпи скъпоценни камъни. Цената на фасетирани образци с високо качество и с ясно изразена промяна на цвета може да достигне от 20 000 до 100 000 щатски долара за карат за камъни над 2 карата. Това определя александрита по-скоро като обект на колекциониране, отколкото като камък за ежедневно бижу. Ценителите и колекционерите на александрит разполагат със сайт на английски език - http://www.alexandrite.net/, където са публикувани изключително много факти и данни за този невероятен камък.Бижутата с естествен александрит следва да се пазят от удар и от нагряване, тъй като високата температура може да доведе до промяна в нормалния му цвят.
В Русия александритът се свързва със зодиакалния знак Лъв, поради неговата връзка с царствеността, и съответно с месец Август.Александритът е камък на двойнствеността. Зелено или червено, щастие или нещастие - значението подлежи на интерпретиране и в контекста на времето и културата.
Александритът е описан като камък на предсказателите в краткия роман "Александрит, мистериозна интерпретация на истински факт" на руския писател от втората половина на 19 век Николай Лесков.Френският автор и магьосник от еврейски произход Елифас Леви (1810-1875) свързва двойнствения цвят на александрита с двойнствеността на човешката кръв - венозна и артериална в своето произведение "Ключът към великите мистерии", където описва александрита като "любимия талисман на нашето време, който прочиства и заздравява кръвоносните съдове".
|