ХАРАКТЕРИСТИКИ - ЦЕПИТЕЛНОСТ И ЛОМ

ЦЕПИТЕЛНОСТТА на скъпоценните камъни и минералите представлява склонността към разделяне по някоя от плоскостите, свързани с вътрешната структура на камъка, под въздействието на външна сила, нагряване и/или вътрешни напрежения. Кристалните решетки на минералите доста често имат по една, понякога две, а даже и три направления на цепителност, т.е. са крехки в определена посока.

Цепителността се счита за съвършена, когато минералът или камъкът се разделят по идеално гладки повърхости, например слюда, диамант, топаз, флуорит. Цепителността е много важно свойство, което се използва при обработването на диамантите преди тяхното остеняване (фасетиране).

Съществуват още ясна или средна цепителност (ортоклаз, оливин), с еднакво количество гладки и неравни участъци по плоскостта на разделяне, несъвършена цепителност – по-голямата част от участъците по повърхостта на разделяне са повече или по-малко неравни (апатит, берил), както и липса на цепителност (кварц) – повърхнините на разчупване са неравни

ЛОМ е свойство, което е тясно свързано с цепителността, и представлява начинът по който камъкът се счупва. Като аналогия може да се даде пример на парче дърво, което се счупва в направление различно от направлението на структурните нишки. Когато скъпоценният камък се счупва по повърхност, която не е свързана с вътрешната атомна структура, за него се казва, че притежава лом. лом притежават минералите с ясна и несъвършенна цепителност, както и тези без цепителност. Наблюдават се мидест лом, иглест лом (азбест), зърнест лом (хематит), вълнообразен и др.

Понякога ломът се използва като характеристика за идентифициране на камъните, като например мидестият лом е характерен за кварца и стъклообразните минерали (обсидиан).