Блясъкът на скъпоценните камъни е причинен от светлината, която се отразява от повърхостта на камъка. Колкото по-гладка и фино полирана е повърхността, толкова по-силен е блясъкът. Високият коефициент на пречупване на светлината на скъпоценния камък също допринася за по-силния му блясък. Най-силен блясък се наблюдава при камъните с високи индекси (от 1.9 до 2.6) на пречупване, напр. диамант, циркон и рутил, като техния блясък е познат под името диамантен блясък (по-силен от блясъка на стъклото). Хематитът има метален блясък, въпреки, че не е прозрачен. Металният блясък е характерен за минерали с индекс на пречупване от 2.6 до над 3.0. Повечето скъпоценни камъни притежават стъклен блясък, наподобяващ блясъка на полираното стъкло. Други камъни притежават различни от предходно-описаните видове лустро, и при тях се говори по-скоро за лъскавина, например смолиста лъскавина – кехлибар, мастна лъскавина – серпентин, восъчна лъскавина– тюркоаз, перлена лъскавина – родонит и копринена лъскавина – тигрово око.