При безцветните и полираните скъпоценни камъни понякога могат да се наблюдават цветни проблясъци, породени от разлагане на бялата светлина в отделните цветове на спектъра. С други думи, освен пречупване, светлината е обект на разлагане в цветния спектър при своето преминаване през кристала, поради различната степен на пречупване за всяка една дължина на вълната.

РАЗЛАГАНЕ НА СВЕТЛИНАТА ПРИ ДИАМАНТА	ОТЛЯВО - ДВА ТОПАЗА, ОТДЯСНО - ДВА ДИАМАНТА

Разлагането на светлината, демонстрирано от горните два примера на практика се проявява за наблюдателя по следния начин - безцветни камъни, осветени под определен ъгъл започват да "светят" във всички цветове на дъгата.

Разлагането на светлината е различно при различните камъни. Ясно изразена дисперсия се наблюдава при безцветните или слабо оцветените камъни. Остеняването на камъка може да увеличи разлагането на светлината. При камъните с интензивен цвят, ефектът на разлагане може да бъде маскиран. Обикновено скъпоценните камъни с най-висок коефициент на лъчепречупване показват и най-силна степен на разлагане (рутил, диамант, циркон). Разлагането на светлината в цветовете на спектъра или популярно казано “вътрешния огън” на камъка може да бъде усилено от страна на майстора, който го обработва, посредством избор на подходящи стил и пропорции на остеняване (фасетиране).