| ТЮРКОАЗ - ВИЗИТКА |
Общоприето е мнението, че названието тюркоаз произхожда от френската дума "turquois" - турски, тъй като през последните столетия камъкът най-често попадал в Европа през турските базари, посредством търговци от различни страни, въпреки, че по онова време е добиван в мини в Иран (тогавашна Персия). Освен името, камъкът няма друга връзка с Турция, тъй като в пределите на сегашните и граници не е откриван. Синоним на тюркоаз е името тюркиз. На руски се използва наименованието "бирюза", произлизащо от персийското "фирузе" - камък на щастието, или "пируз" - удържащ победа.
Тюркоаз се добива от древността до наши дни в Централна и Северна Америка. На тази страница имаме възможността да представим фотографии на образци тюркоаз от различни мини в Невада и Аризона - САЩ.
Тюркоазът е един от най-старите ювелирни камъни, като сведения за неговото използване в Египет датират отпреди 3000 г. пр. н. е., т.е. отпреди времето на Първата Династия.Погребалната маска на фараона Тутанкамон, превърнала се в икона на древно-египетското изкуство, е инкрустирана и с тюркоаз, наред с лапис лазули, карнеол и цветно стъкло.
Смята се, че около 2000 г. пр. н.е. находищата на тюркоаз в Синай - Древен Египет са били изчерпани.Традиционно (има данни за около 200 г. пр.н.е.), тюркоаз е добиван от северноамериканските индианци, като и до ден днешен традиционна ръчно изработена сребърна бижутерия с тюркоаз, корал и седеф се предлага от ювелирните майстори от племената Навахо, Зуни, Хопи, Пуебло и др. Повече информация за различните находища на тюркоаз (основно в САЩ) може да се намери тук.
Ето и връзка към три галерии с традиционни бижута (основно с тюркоаз) на северноамериканските индианци.
Тюркоазът е често използван и в традиционните накити в Афганистан, Тибет и Китай.
През средновековието и ранната викторианска епоха тюркоазът е изключително модерен в Европа и всеки уважаващ себе си благородник задължително е носел тогава поне едно украшение с тюркоаз.
Доста от находищата на тюркоаз са свързани с находища на мед и голяма част от предлагания в момента тюркоаз се добива в изоставени медни мини.
Желязото, като заместител на алуминия в химическия състав на тюркоаза, придава зеленикав оттенък на камъка. Зеленикавият оттенък е по-желаният нюанс за тюркоаза в Тибет и Монголия.Наличието като примес на елемента цинк придава характерен жълтеникав оттенък на зеления тюркоаз.
През 1993 г. в мината Сухия поток (Dry Creek), в близост до Остин, Невада е открит бял камък, подобен на тюркоаза След съответните изследвания е доказано, че това наистина е бял тюркоаз - алуминиев фосфат без съдържание на мед или желязо. Поради изключителната му рядкост е наречен "Бял бизон" ("White Buffalo") от американските индианци.* Показаният на снимката образец от бял тюркоаз, заедно с останалите образци на тюркоаз (без образеца от Хубей-Китай и кабошоните "Спяща красавица"), ни бяха любезно подарени от семейство Джан и Том Флеминг от Северна Каролина - дългогодишни търговци на автентична индианска бижутерия.
Тюркоазът е един от най-често имитираните камъни. На пазара се предлагат различни имитации на тюркоаз - боядисан хаулит, магнезит или халцедон, пластмаса, порцелан, боядисано стъкло, както и синтетичен тюркоаз с или без матрица.Съществуват още два "варианта" на естествения тюркоаз, които са с "подсилени характеристики" - т.н. тебеширен тюркоаз и пресован тюркоаз. И в двата случая става въпрос за истински тюркоаз, който обаче е обработен допълнително от човека. Тебеширеният тюркоаз е естествен тюркоаз с малка твърдост (2 - 4 по Моос), изключително порест (наподобяващ тебешир - оттам и името му) и с много блед, почти бял цвят. Този тюркоаз е импрегниран със специални смоли и допълнително оцветен. Пресованият тюркоаз представлява тюркоаз на прах, който е фиксиран в безцветен акрил, като също може да бъде оцветен. И двата варианта са евтина алтернатива на скъпия естествен тюркоаз, като имат едно предимство пред него - не променят цвета си с времето.
Тюркоазът може да бъде объркан с хризокола, хемиморфит, амазонит и някои други естествени камъни. Така нареченият Камък от Ейлат - национален камък на Израел, е хризокола, с примеси на тюркоаз и малахит.
Естественият тюркоаз често е обработван (стабилизиран) с различни изкуствени смоли, с цел да се запушат множеството пори и да направят повърхността му по-устойчива срещу надраскване и поемане на пот от тялото.С течение на времето, цветът на естествения тюркоаз може да избледнее в следствие на слънчевата светлина, дехидратацията и на мазнините, съдържащи се в човешката пот. Тюркоазът като фосфатен минерал е много чувствителен към парфюми, лосиони, спрейове за коса и изобщо козметика. Също така е чувствителен към повечето препарати за почистване на бижута.Препоръчваме бижутата с естествен тюркоаз да се съхраняват на тъмно, в отделни торбички против надраскване, да не се носят на плажа и пръстените да се свалят преди миене на ръцете. Бижутата да се слагат последни, след нанасянето на козметиката, а след сваляне да се почистват с мека четчица и преварена вода, след което да се подсушават с мека кърпа. Дори използването на минерална вода и на мек сапун може да промени външния вид на тюркоаза.
В древността се е смятало, че с промяната на своя цвят тюркоазът предупреждава своя притежател за приближаваща опасност или болест. През средновековието традиционно се е вярвало, че предпазва ездачите от падане от кон.При северноамериканските индианци е имало поверие, че ако към лъка има привързан тюркоаз, то стрелите изстреляни от този лък винаги ще намират целта си. Също така са вярвали, че носи на всички щастие и късмет.
Тюркоазени мъниста традиционно се привързват върху капаните за сънища, изработвани от северноамериканските индианци.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
