| ГРАНАТ - ВИЗИТКА |
Гранат е сборно име на група скъпоценни камъни с различен цвят, но обединени от подобна кристална структура и сходен химичен състав.Името гранат най-вероятно произхожда от латинското "granatus" - зърно и се отнася до името на плода на нара (Punica granatum), чиито червени семена напомнят по форма и цвят кристалите на някои от представителите на групата гранати.По-известните представители на групата на гранатите са: ПИРОП, РОДОЛИТ, АЛМАНДИН, СПЕСАРТИН, ГРОСУЛАР, ХЕЗОНИТ, АНДРАДИТ.По-рядко срещани минерали от групата са: хидрогросулар, демантоид, меланит, топазолит, уваровит и др.В най-общия случай името гранат се използва за червените разновидности пироп и алмандин.
Основните разновидности гранати според химичния им състав са ПИРОП (магнезиев алумосиликат), АЛМАНДИН (железен алумосиликат), СПЕСАРТИН (манганов алумосиликат), ГРОСУЛАР (калциев алумосиликат), АНДРАДИТ (калциево-железен силикат) и УВАРОВИТ (калциево-хромен силикат).
Специфичните характеристики на по-известните и често срещани гранати са както следва:
Името на пиропа произлиза от гръцките думи за огън и око, тъй като е единствения представител на гранатите, който е винаги с червен цвят.Името на родолита произлиза от гръцката дума за розов, поради често срещания розов оттенък. На практика родолитът не е отделен вид гранат, а е разновидност, намираща се на линията пироп-алмандин, т.е. съдържа едновременно в различни пропорции магнезий (Mg) и желязо (Fe). За първи път името е използвано от Дж. Кунц, водещ гемолог на Тифани & Ко. по онова време, за гранатите добивани от определена мина в Северна Каролина. Това е маркетингов "трик", който тогава е имал за цел да постави въпросните гранати на друго (по-високо) ценово ниво спрямо останалите гранати в червената гама.
Алмандинът е наречен на древния град Алабанда в Мала Азия, където е добиван и обработван камък, наречен от Плиний Стари "алабандикус". Алмандинът също е бил известен в древността под името карбункул от латинското за "жив въглен".Алмандинът и пиропът се различават много трудно един от друг без помощта на специализирани инструменти.
Алмандинът е най-разпространеният от гранатите с ювелирни качества, а също така е и най-твърд (7.5 по Моос) измежду тях. През средните векове големи количества алмандин са добивани в Бохемия (днешна Чехия) и понякога за него се използва и името Бохемски гранат.Поради високата си твърдост, алмандинът с ниско качество се използва като абразив. Първата шкурка с гранат е изработена в САЩ през 1878 година.
Гросуларът е наречен така, тъй като цветът на определена негова разновидност, добивана в Сибир (Русия), наподобява зеленото на цариградското грозде (Ribes grossularia / Ribes uva-crispa).Името на хезонита от гръцки означава малоценен, тъй като е по-мек от кристалите на циркона, който наподобява. Хезонитът е най-разпространената разновидност на гросулара и често е наричан "канелен камък" поради приликата с цвета на канелата.Гранатът се използва като скъпоценен камък още от брозовата епоха. Има сведения, че гранатови мъниста са използвани като украшения в древен Египет още преди 3000 г. пр. н. е.
Демантоидът (разновидност на андрадита) е най-скъп и рядко срещан измежду гранатите. Името му означава "с диамантен блясък", оцветен е в нюанси на зеленото и цената му може да достигне хиляди щатски долара за карат. Открит е през 1868 г. в Урал и е идентифициран като отделен минерал от Нилс Густав Норденскьолд - същият минералог, който описва за първи път александрита.
Друг скъп представител на семейството е цаворитът. Тази разновидност на граната е бледо жълто-зелена, през ярко зелена до синьо-зелена на цвят. Открита е първоначално в Танзания през 1968 година в националния парк Цаво, откъдето носи името си. По-късно цаворит е открит и в Кения.
Често сравняват цаворита с изумруд. На горната фотография сме показали фасетирани цаворити (отляво) и изумруди, за да може всеки да прецени сам за себе си с "невъоръжено" око какви са приликите и разликите между двата скъпоценни камъка.
Персите смятали граната за "царски камък" и гравирали върху него образите на своите царе.
Карбункулът (алмандинът) е един от 12 скъпоценни камъка на нагръдника на еврейските върховни свещеници.Според Библията Ной направлявал ковчега си нощем като използвал гранатов фенер.През средните векове пътешествениците носели гранат, за да се предпазват от злополуки. Също така, червените гранати се използвали като средство за лекуване на депресии, за предпазване от лоши сънища, за лекуване на черния дроб и за спиране на кръвоизливи. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
