НЕФРИТ - ВИЗИТКА |
Името нефрит е съкратено от латинското наименование "lapis nephriticus", което е еквивалент на гръцкото "λίθος νεφρίτίκος" - бъбречен камък, като и двете наименования са варианти на испанския термин "piedra de ijada" - "камък на пояса". За първи път "piedra de ijada" се споменава от испанския лекар и ботаник Николас Баутиста Монардес през 1565 година в първия том на най-известния му труд "Historia medicinal de las cosas que se traen de nuestras Indias Occidentales" ("Медицинска история на нещата, които се внасят от нашите владения в Западните Индии"). През 1574 година книгата е издадена със съкращения в Антверпен под заглавие "De simplicibus medicamentis ex occidentali India delatis quorum in medicina usus est", в превод от испански на латински от Charles de l'Écluse - фламандски лекар и ботаник. Оттам и името на камъка нефрит, нямащо нищо общо с древните римляни и/или гърци.
В Европа паралелно и взаимозаменяемо са използвани имената нефрит и жад до 1863 година, когато френският минералог Алексис Дамур установява, че става въпрос за два различни минерала с общо название и предлага името жадеит за идентифицирания от него "нов" камък. Така трите имена се използват понастоящем както следва:
- нефрит се нарича хидратният силикат на калция, магнезия и желязото - камъкът познат от дълбока древност;- жадеит се нарича идентифицираният от Дамур натриев алумосиликат от групата на пироксените - камък добиван в по-големи количества в Бирма (сега Мианма) от втората половина на 18 век насам;- жад (жаде) - събирателно наименование за двата камъка, които на вид често са трудно различими един от друг от неспециалисти и с невъоръжено око.
Цветът на нефрита се определя от пропорциите на тремолита и актинолита в агрегата, микропримесите и степента на окисляване, както следва:
Нефритът е най-жилавият естествен материал, който човек познава. Пословичен е примерът, привеждан от съветския минералог академик Ферсман: при опит за разбиване с парен чук на валун от Саянски нефрит поставен върху наковалня, чукът се пръсва на парчета, а валунът остава непокътнат. За разтрошаването на гранита е достатъчно налягане от 1 до 2,5 тона на квадратен сантиметър, докато за нефрита са необходими 5 до 7.От дълбока древност нефрит в Китай се добива основно по коритата на две реки - Каракаш и Юрункаш, намиращи се в Синдзян-Уйгурския автономен район, Китай. Център на добива и донякъде на обработката на нефрита от древността до наши дни е град Хотан. Градът-оазис е важна точка от най-южния и най-стар клон на прословутия Път на коприната, свързващ Средиземноморието, Близкия изток, Индия и Тибет с далечен Китай. Традиционно нефритът се е добивал по поречията на реките, където след оттичането на водите от пролетното топене на снеговете от околните и по-далечните планини се намирали заоблени късове нефрит сред довлечените камъни. През годините са откривани валуни с единично тегло над 5 тона.Поради своето по-рядко разпространение, трудната достъпност на известните находища и неимоверните трудности при обработката, нефритът се е ползвал основно от привилегированите класи на китайското общество. Интересна е историята на изработката на скулптурната композиция "Великият Юи укротява потопа" (виж "визитката" на жада) - най-голямата известна фигура, изработена от един къс нефрит. Валунът от който е изработена статуята с височина 2,24 м и тегло от около 5 330 кг е открит близо до град Хотан в края на 70-те години на 18 век. Транспортиран е в продължение на 3 години до Бейджинг от хиляди хора и хиляди животни. Самият император Циен Лун, голям любител и познавач на нефрита, избира темата за скулптурата, а придворни художници разработват скици за четирите страни на скулптурната композиция. По тези скици е изработен восъчен модел в реални размери. Императорът персонално оглежда и одобрява макета през лятото на 1781 година. Валунът е транспортиран с лодка по вода до град Янгджоу на юг, където по онова време съществуват много известни ателиета за обслужване на богати клиенти. Восъчният модел се разтапя в горещината на южния град и втори модел, този път от дърво, е изпратен в замяна. Екип от майстори в обработката на нефрит работи седем години и осем месеца, за да завърши скулптурата. Междувременно дървеният модел е върнат в Бейджинг, за да послужи в избора на място за скулптурата. Готовата скулптурна композиция е върната в Бейджинг през 1787 година, където други майстори в продължение на 1 година изрязват върху камъка дълъг текст с ръкописа на императора. Скулптурната композиция и досега стои на мястото, избрано от императора. Невъобразимите ресурси впрегнати в изработката на композицията и логистичните сложности при координирането на художници, формовчици, обработвачи на нефрит и транспортни работници са свидетелство за огромното значение, придавано на подобни проекти в имперски Китай.По-долу са показани фотографии на предмети от нефрит от колекцията на Ейвъри Бръндидж (1887-1975) - американски бизнесмен, спортист и обществен деец. Колекцията му от азиатски предмети на изкуството, в т.ч. над 1200 предмета от нефрит и жадеит, е дарена на хората на Сан Франциско през 1959 година и става основа за създаването на Музея на азиатското изкуство на Сан Франциско.
Цветовете на нефрита понякога са наричани със странни имена. На фотографията в средата е показан съд от нефрит, цветът на долната част на който се описва като "спанак". Декоративният съд на фотографията вдясно е изработен от нефрит, цветът и лъскавината на който се определят като "овча лой". Това е един от най-ценените и съответно най-скъпи видове нефрит в Китай.В Китай, а в последствие и в Корея, дълги векове са правени опити за формулиране на глазура за порцелан, която да наподобява нефрит. Тази глазура, а съответно и порцеланът, са известни на запад под името селадон. Целта на многовековните търсения е да се съчетае способността за лесното и сравнително евтино изработване на всевъзможни форми от порцелан с вида на скъпия, труден за обработване и често недостъпен нефрит. Усъвършенстването на технологията на селадона започва в Китай от 6 в.н.е. и достига своя връх в Корея през 12-13 век.Следват снимки (отново от Музея на азиатското изкуство на Сан Франциско) на предмети от нефрит с различно предназначение.
На лявата фотография е показан рог за барут от 18 век. Има метален обков с инкрустирани скъпоценни камъни (гранати) и произхожда от северна Индия или Пакистан. Нефритовата композиция (т.н. планина) от средната фотография е с изключително декоративна функция, но е могла да бъде използвана за затискане на разгънати свитъци. На дясната фигура е показан китайски съд от нефрит за изгаряне на благовония. Интересното при него е, че нефритът е с висока полупрозрачност.Старинните предмети от нефрит са сред любимите предмети на изкуството в които инвестират китайските бизнесмени. С икономическия просперитет на Китай, цените на старинни китайски артефакти, предлагани по търговете в цял свят достигат невероятни стойности. Изработен през 18 век церемониален китайски звънец от бял нефрит с височина 18 см и почти идентичен на друг, намиращ се в Дворцовия музей в Бейджинг, е продаден през май 2010 на търг във Великобритания за 2.4 милиона паунда (3,5 милиона долара). Смята се, че е закупен от китайски колекционер.
В по-земните условия на обикновените хора, за каквито се смятаме и ние, нефритът изглежда така, както е показан на горните три фотографии. С по-малки размери, с по-неравномерно оцветяване и може би с не толкова добра изработка, както музейните експонати по-горе.Добиваният в днешно време нефрит в Китай практически не намира път към други страни, поради голямото търсене на вътрешния пазар. Основен източник на нефрит на световния пазар е Канада и отчасти Русия.За още любопитни факти може да погледнете "визитката" на жада, където по-голямата част от информацията се отнася основно до нефрита.
Ясно е, че едно от основните вярвания свързани с нефрита е предполагаемата му способност да лекува бъбреците или да ги предпазва от заболявания. Това е изключително западно вярване и в Китай нефритът се свързва с други свойства и качества.Под комбинираното влияние на Конфуцианството и Даоизма, нефритът става изразител на любовта в народните вярвания и при талисманите. Малък петел, изрязан от нефрит символизира предаността, а гъска - верността. Пеперудата от нефрит символизира любовта и е традиционен подарък от младите мъже в Китай за техните годеници. Бамбуково стъбло от нефрит се подарява на младоженка за нейната вечна любов и щастие.Под влиянието на Будизма от нефрит се изрязват фигурки на божества, които също се носят като талисмани. Едно от традиционните вярвания в Будизма е, че тронът на Буда в небето е изработен от нефрит. |