ОНИКС - ВИЗИТКА |
Оникс се нарича ивичестият халцедон с плоскопаралелни пластове с различни цветове в гамата на сивото, от бяло до черно. Името произлиза от гръцката дума за нокът, като има различни версии за връзката между нокътя и оникса - слоестата структура или полупрозрачността на човешките нокти, като парарел със съответните характеристики на камъка.
Оникс с редуване на черни и бели пластове се нарича истински или Арабски оникс.
Ониксът е използван още в древен Египет от епохата на Втората династия (2770 - 2650 г. пр. н.е.) за изработване на ритуални съдове. По-късно става любим материал на гравьорите на скъпоценни камъни в древна Гърция и Рим за изработване на т.н. камеи.Камеята представлява изпъкнал релеф, изрязан върху скъпоценен камък и в частност върху оникс. По-светлият слой при оникса е обикновено полупрозрачен и с изтъняване в отделните части на релефа, долният тъмен слой започва да прозира и така се получават много финни нюанси. Изкуството на изработка на камеи достига своя връх в древна Гърция и Рим, като през 18 век има едно възраждане на тази традиция, породена от интереса към античността. Една от най-известните камеи, наричана още "перлата" на глиптиката, е "Камея Гонзаг". Изработена е върху трипластов оникс през ІІІ в. пр.н.е. в Александрия и изобразява египетския цар от елинистичната епоха Птолемей ІІ и жена му Арсиноя. До 1630 г. е собственост на мантуанските херцози от фамилията Гонзаг, откъдето носи и името си. Понастоящем е в постоянната експозиция на Ермитажа в Санкт Петербург.
В природата много рядко могат да се открият оникси, на които тъмния слой е черен и повечето оникси, както останалите ахати, са обработвани и в древността, и в наши дни за увеличаване на контраста между отделните слоеве.
Известният на широката публика черен оникс не притежава редуването на плоскопаралелни слоеве с различни нюанси, което определя оникса като такъв. На практика в наше време използваният в бижутерията черен оникс с равномерна окраска представлява оцветен халцедон или ахат. Вероятна причина за това е голямата му популярност при изработката на мъжки пръстени и убеждението, че подобно на другите черни камъни черният оникс предпазва от негативните енергии.
На горната снимка е показан т.н. мраморен "оникс", който няма нищо общо с истинския оникс, освен слоестата структура. Това е агрегат на калцит и арагонит, който се предлага и като "египетски алабастър", "алабастров оникс", мексикански "оникс" и др. Също така, твърдостта на мраморния "оникс" е 3-4 по Моос, т.е. доста по малка от твърдостта на истинския оникс - 6 1/2 до 7 по Моос.
Ониксът подобно на ахата е камък-пазач. За него се вярва че предпазва своя собственик от негативно енергийно въздействие. Също така се смята, че трябва да се пречиства редовно и по-често от нормално по причина на многото погълната "лоша" енергия.В старата европейска традиция ониксът е считан за камък на вождовете, даващ жизнена сила, власт и могъщество. Във Франция смятали, че оникс може да открие само човек, който е с чисто сърце и безгрешен в мислите си. В Средните векове ониксът е възприеман като символ на зрението и от него са изработвани очи за статуи.
Друго поверие вероятно изиграло голяма роля в популярността на оникса при изработката на украшения е, че носен на пръстен ониксът избавя човека от леност и хронична умора, а обеци с оникс правят жените весели и предприемчиви. За оникс в обков от сребро се смятало, че помага при заболявания на сърцето.Интересен е фактът, че в арабския свят отношението към оникса е двузначно - от една страна го смятали за "печален камък", а от друга го използвали като лечебно средство и с него сравнявали косите и очите на красавиците. Индийската астрология приема оникса като камък, който е полезен за всички, тъй като концентрирал биоенергията и гонел болестите.В Китай отношението към оникса е по-различно. За него се смятало, че носи много грижи на онзи който го носи и не се препоръчвал за деца. Също така се смятало, че който пие от чаша изработена от оникс ще страда от безсъние.
|