Карнеол се нарича червеникаво-оранжевата разновидност на халцедона. За неговото име съществуват поне две версии. Първата от тях е, че произхожда от латинската дума за месо - "carnis", поради приликата в цвета. Другата версия за името на карнеола е застъпена от Валтер Шуман в неговата книга "Скъпоценните камъни на света". Според нея названието "карнеол" произлиза от латинското име на европейския дрян "cornus mas" (на английски cornel cherry или просто cornel, в САЩ - cornelian cherry) също по причина приликата в цвета и полупрозрачността на плода на дряна и на камъка. Това обяснява и защо понякога камъкът е наричан корнеол.

Червено-кафявата до кафява разновидност на халцедона се нарича сард или сардер. Плиний Стар(ш)и (23 - 79 г.)  пише в своята "Естествена история", че камъкът носи името на Лидийския град Сардис (днешна Турция), където е добиван. Всъщност няколко антични автора преди Плиний споменават скъпоценния камък сард. Например Платон (ок. 427 - ок. 347 г. пр. н.е.) в своя диалог "Федон" пише, че "... Истинският свят (Раят)  е мястото където всички скали са изградени от субстанциите на камъните, които са така ценени от гърците - сард, яспис и смарагд, но всъщност представляват само отломки от онова, което е било преди ...".  Преди Платон друг древен автор - Ктезий от Книдос (5 в. пр.н.е.) споменава в своя труд "Индика"  за сарда като един от скъпоценните камъни добиван в планината Сардо в Индия. Най-вероятно произходът на наименованието сард е в древната персийска дума سرد sered, означаваща жълтеникаво-червен.

Няма точна  граница за различаване на сарда от карнеола. В днешни времена по-тъмните и по-кафяви камъни обикновено са наричани сард, а по-светлите - карнеол. Всъщност доста често имената са взаимозаменяеми и на практика карнеол е по-новото име на камъка, споменаван от древните автори като сард. За първи път наименованието карнеол, обозначаващо камък с цвят на плът, се споменава в латински превод от 11 век на творба на Коста бен Лука/Qusta ibn Luqa (820 - 912 г.) - сирийски лекар, учен и преводач, превел много книги от гръцки и римски автори на арабски и по този начин спомогнал за оцеляването на античната култура до наши дни.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КАРНЕОЛА (САРДА)
  

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Сардът е един от любимите камъни за изработка на геми в древността. В древен Египет сардът е използван наред с тюркоаза и с лапис лазули за изработка на украшения и в частност на скарабеи. В Персийската империя официалните печати са изработвани от сард. Причина за това, освен приписваните на камъка магически свойства, са неговото добро полиране, устойчивост срещу надраскване и износване от ежедневната употреба, както и лесното му отделяне от восък и от глина. Британският музей разполага с прекрасни образци на персийската глиптика върху сард (карнеол).

Сардът добива изключителна популярност в древна Гърция, а след това и в Римската империя, след походите на Александър Македонски на изток и завладяването на Персия. Директният досег с Индия и установяването на редовен търговски стокообмен на Средиземноморския свят от Елинистичната епоха с държавите от централна Азия и Индийския субконтинент са причина  много непознати до тогава в Европа скъпоценни камъни да се появят и окичат царските особи и други високопоставени лица. За изработването на геми по онова време е използван най-висококачествен материал, тъй като се смятало за излишно прахосване на високоценено майсторство, ако камъкът бил с ниско качество. Както персите, така и гърците и римляните различавали множество разновидности на сарда в зависимост от цвета и прозрачността, като по различно време на различните места  най-ценени са били различни комбинации от въпросните характеристики.

По времето когато Плиний пише за сарда, ярко-червената му разновидност е определяна като най-ценна. Камъкът с цвят на мед, т.е. жълтеникав и полупрозрачен, е определян като материал с по-ниска стойност. Сардът с цвят на изпечена тухла, т.е. червено-кафяв и мътен, не е използван за изработка на геми. Римляните, по подобие на гърците, определят камъка като "мъжки" и "женски" в зависимост от дълбочината и яркостта на цветовите нюанси. Така, образците при които нюансите преливат към тъмночервеното на плодовете на вишната са считани за "мъжки". Най-прекрасните римски инталии оцелели до наши дни са именно от такива камъни. Светложълтият материал с цвят наподобяващ кехлибар е използван в по-ранни периоди и от него са най-добрите глиптики от гръцките майстори. Това е в потвърждение на написаното от Плиний за преобладаващите по негово време вкусове и "немилостта" в която изпадат камъните с жълтеникаво-кафява окраска. Музеят Метрополитън разполага с множество инталии върху сард (карнеол) от епохата на Древна Гърция и Рим в своите колекции.

Мюсюлманите ценят изключително високо карнеола, наричан още от тях камък от Мека,  защото според традицията Мохамед носел сребърен пръстен с гравиран карнеол, който използвал и като личен печат. Арабите практикуват върху карнеол вграден в накит, най-често пръстен, да се изрязва астрологически символ, кратка молитва или стих от Корана.

В по-новата руска история съществува един много известен случай с карнеол (на руски - сердолик). Става въпрос за пръстенът с гравиран карнеол на Александър Сергеевич Пушкин, подарен му от графиня Воронцова. Смята се, че по този повод поетът пише стихотворението "Талисман". На смъртното си легло Пушкин подарява пръстена на поета Жуковски. Той от своя страна го предава на своя син, който по-късно подарява пръстена на Иван Сергеевич Тургенев.  Тургенев завещава пръстена-талисман на Лев Толстой, но неговата приятелка Полина Виардо не изпълява тази част от завещанието, а подарява пръстена на Пушкиновия музей в Александровския лицей. Пръстенът е откраднат от музея в дните след Февруарската революция от 1917 година, като от него са останали единствено отпечатъци върху обикновен и червен восък. По всяка вероятност покрай тази история възниква идеята, че карнеолът е покровител и вдъхновител на поетите и писателите.

Логично е да се предположи, че висококачественият материал подходящ за гравиране на инталии винаги е бил по-труднодостъпен и по-скъп, което кара майсторите още от онова време да обработват сарда/карнеола посредством оцветяване и нагряване. Естественият цвят на карнеола е от примеси на железни окиси в халцедона и това е било известно и използвано още от времето на древния Рим. Железните окиси проникват в дълбочина на материала и подобряването на характеристиките по този начин е постоянно и необратимо. Това е причина съвременната бижутерска индустрия да възприеме тази обработка като стандартна практика и всъщност най-често предлаганият на пазара в днешни времена карнеол е оцветяван допълнително и/или нагряван.

Карнеолът трябва да се пази от масла.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ				Към всички бижута с карнеол от онлайн магазина на Ивенчев & Рая - Уникатна бижутерия
Знак oт зодиака:	Скорпион, Овен, Телец	тъмночервен карнеол за Скорпиона, карнеол и сард за Телеца
	Лъв, Дева, Рак	вторичен
Месец от годината	юли
Планета:	Юпитер, Марс
Годишнина:	седемнадесета	карнеол

Фактът, че толкова много древни култури използват сарда/карнеола за изработка на свещени символи  и печати, следва да подскаже огромния мистичен заряд на този камък.

В Египетската традиция карнеолът е наричан "кръвта на Изида" и е използван за защита. Слаган е върху гърлото на починалия преди балсамирането. Предполага се, че защитавал мъртвеца, докато пътувал през подземния свят. Описан е в египетската "Книга на мъртвите".

От древни времена карнеолът се използвал като талисман против магия и уроки и предпазване срещу отрови. Също така придавал смелост и помагал на този който го носи да се чувства бодър и жизнерадостен.

В японски гробове от желязната епоха са откривани т.н. амулети магатама (извити накити) изработени и от карнеол. Те са използвани за украсяване на статуи на божества, както и като символ на императорската власт. Понастоящем магатама са един от трите символа на японския суверенитет.

Традиционната за тибетския будизъм молитвена броеница "мала" обикновено е изработвана от карнеол, който според тамошните схващания е камък на жизнената сила и енергия. Засилва мотивацията и увереността, а също така предпазва от негативни емоции и болести. Будистите в Китай, Индия и Тибет вярват в предпазващата сила на карнеола, като за подсилване на неговата сила го използват в накити заедно с тюркоаз и лапис лазули.

Според европейската традиция карнеолът придавал на хората които го носят храброст и предизвиквал към тях любов и симпатия.

В своята книга "Разбулената Изида" Елена Блаватская описва как татарските шамани носели карнеол под лявата си мишница, когато пътували в отвъдното и когато правели магии.

Окултистите свързват карнеола със св. Вартоломей.

За предполагаемите лечебни качества на карнеола (сарда) е писал още Аристотел. Твърдял, че карнеолът спира кръвотечение и подпомага бързото зарастване на всякакви рани. Други антични автори писали за лечебните свойства на карнеола са Плиний и Теофраст. В Армения при тежки раждания слагали карнеол под родилката.

Древните медици съветвали очите да се налагат с карнеол при главоболие. Също така през средните векове го носели на шията при базедова болест, като вярвали, че е по-ефективен дори от кехлибара. Някои стари рецепти даже препоръчвали карнеола вътрешно, стрит на прах, като част от разни лековити микстури.

При отсъствието на антибиотици и други медикаменти, карнеол е използван и от съветски лекари по време на Отечествената война за подобряване състоянието на ранените войници.