Планинският кристал е популярен скъпоценен камък и представлява безцветната прозрачна разновидност на кварца. На практика това е кварц  "par exellence".  

Думата кристал произлиза от гръцката κρύσταλλος (krustallos), означаваща лед. Древните хора смятали планинския кристал за вода, която е замръзнала за вечни времена. Интересно е да се спомене, че първоначално гърците са използвали думата кристал за всички разновидности на кварца, а планинския кристал конкретно са наричали асентета - без сърцевина.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПЛАНИНСКИЯ КРИСТАЛ
  

Понякога е възможно да се наблюдава иридизация (иридесценция) при планинския кристал по някоя от повърхностите на кристала с определена тънкослоеста подповърхностна стуктура. Пример за това е показан на централната фотография по-горе.

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Планинският кристал може да образува както миниатюрни формирования, например по повърхността на друзите, така и гигантски, като известния кристал с предполагаемо тегло около 44 тона открит в Бразилия. На остров Мадагаскар е открит гигантски прозрачен кварцов кристал с обиколка около 7,5 метра.

Интересна разновидност на планинския кристал е т.н. "Хъркимърски диамант", по едноименния окръг Хъркимър в щата Ню Йорк, САЩ, където е открит за първи път в края на 18 век. В по нови времена находища са открити на много други места, вкл. Тибет и Афганистан. "Хъркимърските диаманти" представляват сравнително малки кварцови кристали (от няколко милиметра до около 20 см),  които нямат характерната форма на издължените призми на кварца, а представляват много къс кварцов кристал с двойно завършване (18 естествено гладки стени). Тази форма наподобява октаедъра на необработения диамант и оттам названието "диамант". Характерно за "хъркимърския диамант" е изключителната чистота и прозрачност на кварца (особено при екземплярите с по-малки размери), както и естествената гладкост на стените на кристала.  "Хъркимърските  диаманти" могат да се използват без никаква допълнителна обработка като централни елементи на  прекрасни бижута. Популярна атракция в САЩ е търсенето на "диаманти" в мината в окръг Хъркимър. Срещу минимално заплащане, всеки желаещ (без ограничение във възрастта) може да прекара цял ден в търсене/копаене, като всичко намерено остава за щастливия търсач на малките съкровища. Съществува и общност на колекционери, които активно разменят и/или търгуват помежду си екземпляри, като има колекции надхвърлящи няколко хиляди образеца.

Планинският кристал се обработва във всички мислими форми още от древността. Артефакти от планински кристал са откривани в Китай, Индия, Мексико, както и на други места.

Има сведения, че свещените огньове в Древна Елада са запалвани с помощта на заоблени късове планински кристал. Също така заоблени парчета кристал са използвани в древността за спиране на кръвотечение от рани чрез изгаряне с фокусирана слънчева светлина.

Мода сред  древните богати римляни било използването на съдове, чаши и кани от планински кристал. Употребата на планински кристал за предмети на разкоша запада през Средните векове, но отново се завръща в началото на Ренесансовата епоха в Европа (към края на XV в.).

В бижутерията планинският кристал е използван под формата на кабошони и фасетирани камъни, както и за изработка на глиптики. Планинският кристал е използван също така при изработката на дублети и триплети на други скъпоценни камъни, например благороден опал.

За практиката на имитиране на  други скъпоценни камъни с използване на планински кристал пише още Плиний, като добавя също, че планинския кристал от своя страна е имитиран от стъкло. В наши времена пример за това са т.н. "кристали" или "камъни" Сваровски, които всъщност нямат нищо общо с каквито и да било естествени кристали или скъпоценни камъни. Тези широко предлагани  продукти са на практика промишлени изделия от добре обработено стъкло с високи оптически хатрактеристики, най-често с голямо съдържание на оловен окис (PbO), популярно и като "оловен кристал" при изработката на чаши и друга стъкларска продукция.

Планинският кристал е широко известен с още един свой аспект - мистичните му свойства, реални или предполагаеми, са го направили изключително популярен като средство за предсказване,  за поглед в миналото или в бъдещето, както и към отдалечени места. Сферата от планински кристал е неотменен атрибут на повечето магьосници, заклинатели и лечители от древни времена до наши дни. Това е описано в средновековни алхимични манускрипти, а в по-ново време и в художествената литература. Холивудските филмови продукции също не са пропуснали това.

Съществуват сведения, че келтските друиди са използвали кристали (берилови и кварцови) в своите магически практики още 2 000 години преди Христа, като оформянето на кристала като сфера за тези цели най-вероятно датира от тогава или даже може да е наследство от по-древната мегалитна култура на Британските острови.

За любителите на статистиката ще споменем, че най-голямата сфера от планински кристал без никакви вътрешни дефекти, включвания или други несъвършенства се намира в Националния музей по естествена история - Вашингтон, Окръг Колумбия. Сферата е с диаметър 32,7 см и тежи 48,5 кг. Изработена е в Шангхай през 1924-25 г. Има сведения, че бирманският кристал от който е изрязан бездефектния участък за изработка на сферата, е бил с тегло няколко тона.

В Китай, наред с нефрита и жадеита, планинският кристал е популярен материал за изработка на предмети, амулети и други атрибути на традиционната култура. Интересно е да се отбележи, че висококачественият материал се използва по-често за изработката на стандартни форми - сфери, кабошони, призми и др. Кристалите с повече "несъвършенства" се използват за изработване на сложни фигурални композиции. Техният дизайн осигурява отстраняването на въпросните зони с "дефекти" в процеса на обработка на кристала.

Много практики от радиестезията включват използването на кварцови призми или топки, използвани под формата на махала (пендели).

На горната фотография са показани два галтовани къса прозрачен безцветен кварц (вляво) и прозрачен безцветен берил (вдясно). Това е прост пример, който илюстрира практическата невъзможност за различаване на повечето от безцветните прозрачни скъпоценни камъни един от друг "на око", т.е. без необходимите познания и съответни гемоложки прибори. 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Предмети от прозрачен материал, в частност от планински кристал,  с извити повърхности не трябва да се оставят без надзор на слънчева светлина, тъй като могат да предизвикат пожар.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ				Към всички бижута с планински кристал от онлайн магазина на Ивенчев & Рая - Уникатна бижутерия
Знак oт зодиака:	Лъв
	Близнаци, Стрелец	вторичен
Месец от годината	април
Планета:	Юпитер, Марс
Годишнина:	десета

Планинският кристал е смятан от някои за универсален скъпоценен камък, подходящ за всички зодии. Според други, той е най-подходящ за указаните по-горе. Все пак няма противоречие по въпроса, че планинският кристал не би навредил на никого.

Един от изначалните европейски митове, свързани с планинския кристал, е споменатото по-горе вярване на древните хора, че това е чиста вода замръзнала за вечни времена.

През Средновековието рудокопачите в Алпите, вярвали че в пещерите с планински кристал живеят гномове (джуджета) - пазители на подземните богатства на планината.

Съществува вярването, че който сънува планински кристал ще се избави от враговете си. Освен това се вярва, че това е признак на магически и гадателски способности.

Индианците в Америка вярват, че душите на умрелите се превръщат в планински кристал и съответно той съдържа всички човешки познания, натрупани на Земята до този момент. Поради тази причина с планински кристал, с магически и лечебни цели, следва да боравят единствено посветените.

Една от големите загадки на 19 и 20 век е тази на човешките черепи от планински кристал. За тях се твърди, че са от изработени в пред-Колумбова Америка и са използвани от местните индианци при техните магически ритуали. Най-извстният от всички е т.н. череп на Мичел-Хеджис (частно притежание), при който долната челюст се отделя от останалата част, както при човешкия череп. Всички останали черепи са цели, т.е. от един къс кристал. Черепи от планински кристал има в експозициите на Британския музей (подобен по стил на изработка с този на Мичел-Хеджис), Musée du quai Branly в Париж, Националния музей по естествена история във  Вашингтон (най-големия по размери) и др. Всички музеи указват в своите каталози, че тези черепи не са автентични артефакти от пред-Колумбова Америка, тъй като доста косвени доказателста сочат, че по всяка вероятност черепите са изработени около средата на XIX век в Европа. Последните изследвания с най-съвременни методи указват, че за тяхната изработка са използвани технологии, недостъпни за маите и ацтеките от онова време. Всичко това не пречи много хора да вярват в магическите свойства или в извънземния произход на тези предмети, изработени от планински кристал. Едно от последните пищни превъплъщения на тези вярвания е филмът "Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп".