Перидот се нарича прозрачната разновидност с ювелирни качества на минерала оливин.  Казано с други думи, възприетото в гемологията название на популярния зелен скъпоценен камък е перидот,  докато "оливин" се използва най-често в минералогията.

Предполага се, че името перидот може би произлиза от арабската дума "фаридат" (faridat), означаваща "скъпоценен камък". Някои автори предлагат версията, че названието перидот произхожда от старо-френски, и се основава на упоменаването на името във френски трактат за скъпоценни камъни от епохата на кръстоносните походи (XII - XIII век).

Оливинът представлява минерална група с форстерит (Mg₂SiO₄) в единия край на серията и фаялит (Fe₂SiO₄) - в другия.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПЕРИДОТА
  

Перидотът не се наблюдава в големи кристални образувания и на практика големи шлифовани перидоти се срещат по-рядко.

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Перидотът е познат още от древността, тъй като древните египтяни са го добивали още 1 500  г. пр.н.е. Класическото находище на перидот се намира на вулканичния остров Забаргад (или Зебергед)  в Червено море, на около 300 км източно от Асуан, Египет. В онази епоха островът е бил известен и с името Топазиос. И в днешни времена от това находище се добива висококачествен перидот с големи размери на единичните кристали.

Известна e гема с изображение на Херакъл, изрязани от перидот в периода I-III в. и намираща се понастоящем в колекцията на Британския музей.

В Европа по-големи количества перидот започват да постъпват по времето на кръстоносните походи, а в епохата на Барока (XVII-XVIII в.) той се превръща в един от най-популярните скъпоценни камъни.

На много места може да се прочете, че в древността наричали перидота "хризолит." Следва да се укаже, че названието хризолит (от гръцки - златен камък) е използвано за различни камъни през различните епохи, като най-често става въпрос за оранжево-червен циркон в древността (Плиний), хризоберил през Викторианската епоха в Обединеното кралство, а в по-нови времена - пренит. Понастоящем в гемологията и в бижутерската индустрия се избягва употребата на термина "хризолит" за който и да било скъпоценен камък. От друга страна перидотът е назоваван с  още различни имена, включително "топазион" (Плиний) и "топаз".

Един от най-големите фасетирани перидоти е с тегло 319 карата и се намира в експозицията на Националния музей по естествена история във Вашингтон, Окръг Колумбия - САЩ. Шлифован е от материал, изкопан на остров Забаргад. Още по-голям фасетиран перидот с тегло от 430.47 карата се намира в музея на Минното училище на Колорадо.

Друг известен образец на перидот е от Бирма, представлява връх на кристал с размери 2 1/2 х 2 х 1 инча (6.35 х 5.08 х 2.54 см) и се намира в Британския музей по естествена история.

Съществуват научни данни за наличието на оливин, респ. перидот, на различни космически обекти, като се започне от Луната, мине се през различни комети и се стигне до астероиди и т.н.

В Русия са известни перидоти, шлифовани от материал намерен в метеорит, който е паднал в източен Сибир през 1749 година.

Най-ценен е яркозеленият перидот, като изместването на нюанса към кафяво намалява цената на камъка.

Перидотът не е устойчив на киселини и следва тяхната употреба да се избягва при почистването на бижута с този скъпоценен камък.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ				Към всички бижута с перидот (оливин) от онлайн магазина на Ивенчев & Рая - Уникатна бижутерия
Знак oт зодиака:	Козирог, Везни
		спoред други автори - Лъв, Дева, Скорпион и Стрелец
Месец от годината	Август
Планета:	Слънце
Годишнина:	16-та

Съществува легенда, че в древен Египет, робите в мините за перидот на остров Забаргад маркирали вечер местоположението на скъпоценния камък на светлината на факли, а през деня го копаели. Оттам и едно от многобройните наименования на перидота - "вечерен изумруд". (За любопитните помествам по-долу две снимки на перидот и изумруд. Идеята на лявата фотография е да представи директно сравнение на зеления цвят на двата скъпоценни камъка. Дясната фотография е снимана на светлината на свещ - бледа имитация на египетските факли и вероятно по тази причина не разкриваща нищо необичайно спрямо видното на дневна светлина)

Друга версия за името "златен камък" (хризолит) или  "камък от слънцето" се основава на факта, че перидот е откриван в метеорити, които още древните египтяни разпознавали като паднали от небето.

В средните векове се ширело поверието, че перидотът помага в борбата срещу злото и даже кръстоносците го наричали "Гонителя на дяволи".

В своя трактат "De lapidibus" известният средновековен автор Марбод (1035-1123), епископ на Рен, пише за "хризолита", че "... за да се освободят напълно силите на този камък, той трябва да бъде инкрустиран в злато; носен по този начин той ще разпръсне неясните ужаси на нощта." Марбод уверява също така, че мънисто от перидот, нанизано на магарешки косъм и завързано на  лявата ръка представлява могъщ амулет за предпазване от уловките на злите духове.

Перидотът (под името хризолит) е упоменат от Уйлям Шекспир в драмата "Отело" като скъпоценен камък наравно с рубина и сапфира.

Зеленият цвят на перидота по всяка вероятност е в основата на вярването, че камъкът намалява стреса, балансира и успокоява емоциите и засилва интелектуалните способности. Също така се вярва, че в комбинация с аметист или цитрин действа по-балансирано, отколкото самостоятелно.