| ОБСИДИАН - ВИЗИТКА |
Обсидиан се нарича природното стъкло с вулканичен произход и с около 70% съдържание на силициев двуокис. Подобно на опала, обсидианът не е минерал, тъй като няма кристална структура, а представлява аморфна маса.
И при обсидиана, както при много други ювелирни материали познати от древността, съществуват поне две версии за името. Едната версия приема, че името идва от гръцката дума "опсианос" (през латинската "опсидианус") за "виждам", "показвам", тъй като в древни времена обсидианът се използвал за направа на огледала. Другата версия се позовава на Плиний, който пише в своята Естествена история, че обсидианът бил открит в Етиопия от мъж на име Обсидиус (Obsidius) или Опсиус (Opsius), оттам и названието.
Обсидианът може да бъде едноцветен, на петна или на ивици. Също така може да има газообразни, течни или твърди включвания.
Обсидианът е познат на човечеството от дълбока древност. По всяка вероятност първоначално е използван за изработка на ножове и други режещи инструменти, както и за накрайници на стрели и копия.Вулканичното стъкло се полира добре и сравнително лесно. На територията на днешна Турция, в Чатал хююк, сред множеството артефакти на древна местна култура от около 6500 г.пр. н.е. е открито огледало от полиран обсидиан.В древен Египет също са изработвани огледала от обсидиан, някои от които са оцелели до наши дни.Наред с тюркоаза, обсидианът е сред култовите камъни на маите в централна Америка.
В наше време е установено, че режещите ръбове на обсидиана могат да достигнат дебелина от няколко молекули, т.е. да са много по-остри от което и да било метално острие. Някои съвременни хирургически инструменти са с остриета от обсидиан, тъй като разрезите направени с него зарастват много по-бързо.
По обясними причини находищата на обсидиана са концентрирани в зоните с вулканична дейност. Тъй като всеки вулкан има свои особености, източникът на съответния обсидиан е разпознаваем. Съвременната археология използва и датиране на артефакти посредством измерване хидратирането на обсидиана.
На горните фотографии са показани предмети, изработени от обсидиан. Донесени са от Армения, където обсидианът се счита за национален "камък" и значителна част от предлаганите на туристите автентични сувенири са именно предмети от обсидиан.Бижутерската къща на Петер Карл Фаберже е използвала обсидиан от Кавказ за изработването на многобройни традиционни руски фигурки, както и такива на животни.
Интересно е да се спомене, че т.н. "сълзи на апачите", откривани в Аризона, представляват заоблени образувания от вулканично стъкло, т.е. от обсидиан.Обсидианите с проявления на иридизация могат да се срещнат с различни търговски имена: "дъгов", "паунов", "огнен" и т.н.Грижите за бижута от обсидиан включват основно предпазване от удар.
Гадателски огледала с предполагаеми магически свойства са изработвани от дълбока древност и на различни места - Египет, Централна Америка, Европа. От черен обсидиан са изработвани и гадателски топки, подобно на тези от планински кристал. Смята се, че прочутият д-р Джон Дий (1527-1609), съветник по окултни въпроси и магия на британската кралица Елизабет І, е използвал огледало от обсидиан за своите изследвания на окултното. Това прочуто огледало е служело на ацтекски жреци за техните ритуали, преди да бъде донесено в Европа след завладяването на Мексико (1527-30) от Ернан Кортес, след което попада при д-р Дий. Понастоящем огледалото е в колекцията на Британския музей.
Съществува легенда за това, как са се появили "сълзите на апачите": През 70-те години на XIX век, кавалерийски ескадрон на американската армия напада 75 войни апачи. Още при първите изстрели повече от 50 индианци падат убити. Останалите предпочитат да скочат с конете си в близка пропаст, отколкото да умрат от ръцете на бледоликите. Жените на индианските войни ги оплакват дълго време в основата на високите скали. Тъгата им е толкова искрена, а тежестта на болката толкова голяма, че Великият Баща се смилява над тях и запазва сълзите им в черни камъни. Вдигнати към слънцето, тези камъни стават прозрачни и в тях могат да се видят вкаменените сълзи на индианските жени и девойки. Вярва се, че "сълзите на апачите" са щастлив камък, тъй като този който притежава поне една никога няма да плаче повече, защото индианските жени са изплакали всички сълзи вместо него.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
