| ФЛУОРИТ - ВИЗИТКА |
|
Флуоритът е един от популярните минерали сред колекционерите. Това се дължи на голямото разнообразие от цветове, комбинациите от тях, както и на добре оформените кристали.
Името на флуорита произлиза от латинското "fluere" - тека, тъй като се разтича добре когато се разтопи. Това му качество се използва в някои индустриални приложения.
Флуоритът е един от минералите, при които се наблюдава флуоресценция - излъчване във видимия спектър на светлината при облъчване с ултравиолетови лъчи. Всъщност терминът флуоресценция произлиза именно от названието на минерала флуорит, тъй като е един от първите минерали, при които е наблюдаван този физичен ефект. Често при флуорита може да се наблюдава и ефектът "термолуминесценция" - излъчване във видимия спектър на светлината при невисоко нагряване. Оптичните свойства на флуорита, в частност неговата ниска дисперсия, го правят подходящ за изработка на лещи за фотографски, микроскопски и телескопски обективи, тъй като хроматичните аберации са много по-ниски, отколкото при лещите от стъкло. Фирмата Canon традиционно използва елементи от синтетичен флуорит в своите скъпи фото-обективи.
Флуоритът е един от референтните минерали в таблицата на твърдост по Моос и с относителна стойност 4 се намира между калцита (твърдост 3) и апатита (твърдост 5). Въпреки сравнително ниската си твърдост, а може би пък точно поради нея, флуоритът е използван още от древността (Египет, Рим) за ювелирни цели, както и за изработката на печати, глиптики, съдове - купи, вази и т.н. Римските хроники са запазили сведения, че император Август е взел купа от флуорит от фараонския дворец в Александрия. Също така, римският пълководец Помпей Велики взема шест купи от флуорит като част от плячката при разгромяването на Митридат, цар на Понт. Купите са пренесени в Рим и поставени в храма на Юпитер. Един от известните източници на флуорит от римско време се намира в Дербишир, Англия. Материалът добиван там е известен като Блу Джон, но всъщност името идва от френското "bleu-jaune" за синьо-жълто, поради наличието на жълти слоеве във виолетово-синия материал.
Флуоритът е един от скъпоценните камъни, които се срещат в големи размери. Известни са фасетирани бездефектни образци с тегло от порядъка на няколко хиляди карата. Най-високо ценени, съответно скъпи, са флуоритите в наситено розово, оранжево, както и тези които променят цвета си.
На горната фотография отляво е показан флуорит на естествена и ултравиолетова светлина. На дясната фотография са показани октаедрични кристали в различни цветове, демонстриращи една от характерните форми на кубичната кристална решетка. В средата са заснети заедно флуорит и аметист, като оставяме на Вас да прецените кой камък кой е. Поради невисоката си твърдост и добра цепителност, флуоритът не се препоръчва за вграждане в пръстени. Известни са случаи, когато са изработвани кабошони-дублети от флуорит и планински кристал, като в този случай горният слой от прозрачен кварц има за цел да предпази флуорита от механично повреждане, без да скрие красотата на неговите шарки и багри. Флуоритът е "нежен" камък и трябва да се пази от изтърване, както и да не се излага на високи и ниски температури. Бижутата с флуорит следва да се почистват внимателно единствено с мека влажна тъкан.
В древността се е вярвало, че флуоритът е "домът на дъгата". Причина за това по всяка вероятност е било оцветяването, което в рамките на един кристал може да варира в много широк спектър. Поради приликата му с аметиста, за флуорита също се вярвало, че предпазва пиещия от алкохолно опиянение. Смята се, че флуоритът е камък на проницателноста, който също така въдворява ред в хаоса, вътрешен и външен, и балансира положителните и отрицателните страни на човешкото его. Според практикуващите кристалотерапия, камъкът помага за усилване на концентрацията, а също така абсорбира отрицателните вибрации на духа и тялото. Занимаващите се с кристали смятат, че флуоритът помага при "пречистването" на други камъни.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
