| ТОПАЗ - ВИЗИТКА |
Топазът е един от незаслужено пренебрегваните скъпоценни камъни. Много често с неговото име се предлагат други камъни, но не и същинския топаз. Също така топазът е доста по-рядък и същевременно доста по-скъп от камъните, които се "маскират" с името му - опушен кварц (раухтопаз), цитрин (топаз Мадейра) и др. Топазът е прекрасен, универсален и с хубав блясък скъпоценен камък, който е наличен в доста широка цветова гама.
В античността с името топаз са наричани много различни скъпоценни камъни, най-вече тези в жълт, златисто-кафяв и зелен цвят. Името произлиза от названието на остров Топазион/Топазиос (понастоящем Забaргад) в Червено море, където се намира класическото антично находище на перидот. В по-ново време, името започва да се употребява отново през средата на 18 в. за топазите, добивани в известната мина Шнекенщайн, Саксония (Германия) - основен източник, преди откриването на залежите в Оуру Прету в Бразилия през 1735 г. От тогава насам, името и минералът който обозначава остават неизменни.
Плътността на топаза и неговият коефициент на пречупване на светлината са в зависимост от преобладаващия химичен състав, като топазите с по-високо съдържание на флуор (F) са с по-висока плътност и имат по-нисък коефициент на пречупване.
Цветовете на топаза рядко са наситени. От по-често срещаните цветове е жълтият с червеникав оттенък, а най-желаният е розов до червено-оранжев (топаз Империал). Оцветяващи агенти обикновено са желязо и хром.
Според Чарлз Кинг ("Естествена история на скъпоценните или декоративните камъни"), камъкът който понастоящем наричаме топаз не е бил познат в Европа през античността и средните векове.Големи количества топаз започват да пристигат в Европа през 18 век от мините в Бразилия, основно от щата Минас Жераис. Поради преобладаващият жълт цвят на доставяния топаз, съвсем естествено той "завладява" името, с което по различно време преди това са наричани много други светло-жълти камъни, в частност жълт берил, хризоберил, жълт сапфир от Изтока или жълт кристал (кварц) от Бохемия.В онова време безцветният бразилски топаз е наричан в мините "диамант на робите" и често е предлаган вместо диамант, от който на пръв поглед се различава твърде слабо.Обработеният топаз често може да бъде объркан с други естествени скъпоценни камъни, например:
В природата не е откриван зелен топаз. Предлаганият на пазара "мистичен" топаз представлява в най-добрия случай безцветен топаз с микронно покритие от титан, придаващо му зеленикав нюанс с преливане в други цветове на дъгата.
Топазът е един от малкото скъпоценните камъни, които са откривани в големи размери с ювелирно качество. През средата на 60-те години на 20 в. в Украйна са открити няколко прозрачни кристала естествено син топаз, всеки един с тегло над 100 кг. В Украйна са откривани и полихромни топази.
Националният музей по естествена история във Вашингтон (Смитсониън) разполага с прекрасни образци от необработени кристали Бразилски топаз в жълто и розово. Една от причините да останат необработени е относително бледият цвят на кристалите, който към момента на тяхното откриване е счетен за недостатъчно наситен, за да бъдат те нарязани и шлифовани в по-малки камъни за бижута.Музеят разполага и с няколко фасетирани топаза, всеки с тегло от няколко хиляди карата, като най-известният от тях е т.н. Американски златист топаз - бледожълт топаз с тегло 22 892.5 карата (4,6 кг). Камъкът е фасетиран от Леон Ейджи в продължение на 2 години от овален къс топаз с първоначално тегло 11,8 кг. Обработеният топаз има 172 фасети и е с размери 17,5 x 14,9 x 9,3 см.По-любознателните читатели биха могли да открият в интернет известната фотография на Чип Кларк, дългогодишен водещ фотограф в Смитсониън, на която са заснети малко момиченце седнало между два кристала топаз (31,8 кг топаз на Фрийман и 50,4 кг топаз на Линси, по имената на техните дарители) и Американския златист топаз на преден план.Рекордите при топаза се държат от кристал с тегло 271 кг (Бразилия) и фасетиран топаз с тегло 36 854 карата (7.37 кг), представляващ и най-големия фасетиран скъпоценен камък.
Определението "имперски" или "империал" за топаза по всяка вероятност произлиза от Русия, където добиваният през 19 в. в Урал топаз с виолетов оттенък е бил предназначен единствено за императорското семейство. Понастоящем това определение се използва за розовия, оранжевия и червения топаз, идващ от Бразилия и понякога от Пакистан.Като общо правило може да се приеме, че наситеният цвят на синия топаз, предлаган понастоящем на пазара е най-често в следствие на допълнителна обработка. Цветът на някои кафяви топази може да избледнее с времето, особено когато са изложени на ярка светлина.Топазът е референтен минерал в Скалата на твърдост на Моос. С твърдост 8, той се равнява с шпинела и отстъпва единствено на диаманта, корунда (рубин и сапфир) и хризоберила/александрита измежду естествените скъпоценни камъни. Това го прави подходящ за всякакви украшения, вкл. пръстени, като все пак трябва да се предпазва от рязък удар.
В Европа през вековете топазът е смятан за "камък на придворните". Притежателят му е можел да разчита на благоволението на силните на деня и сам той да стане богат.Според други поверия, топазът предпазвал от фалш, сдобрявал скаралите се, придавал на жените красота, а на мъжете - мъдрост. Смятало се също, че смирява буйните и лекува безумието.В по-съвременните представи топазът помага за оптимистичния поглед към света и укрепва интуицията.Според френският автор и магьосник Елифас Леви (1810-1875) благотворното магическо влияние на топаза било особено забележимо при хората, родени през ноември.По отношение на лечебните свойства се смятало, че обкован със сребро и носен на шията, топазът облекчавал пристъпите на астма, помагал при хронически заболявания на бронхите, както и при туберкулоза. Също така се вярвало, че пречиства черния дроб и изостря вкусовите усещания.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
