ИОЛИТ - ВИЗИТКА |
Иолитът е скъпоценен камък, познат на широката публика по-отскоро, което обаче не му пречи в последните десетилетия да намери подобаващо място сред своите събратя. Името иолит е комбинация от гръцките думи за теменужка и камък и съответно може да бъде разтълкувано като "камък с цвят на теменужка".
Теменуженo-синият цвят на иолита е "лъжовен" на моменти, тъй като в зависимост от ъгъла на гледане може да се промени до жълто-кафяв или жълто-сив. Тази особеност на иолита (и на други скъпоценни камъни), известна в гемологията под името плеохроизъм, е причина той да е наричан понякога и с името дихроит (двуцветен).Подобно на перидота, който е ювелирната разновидност на минерала оливин, така и иолитът се явява прозрачна разновидност на минерала кордиерит, която се използва в бижутерската индустрия.
Наблюдаван с просто око от неспециалист, иолитът лесно може да бъде объркан с кианит, син сапфир или танзанит.
Иолитът изглежда е бил известен още в "Тъмната епоха" на Ранното Средновековие, тъй като навсякъде може да се прочете за т.н. "Викингски компас", идентифициран към днешна дата като иолит.Трябва да се приеме като "градска легенда" твърдението, че викингите наблюдавали слънцето през пластина иолит и така осъществявали навигацията при своите пътувания.Става въпрос за нещо друго. Плеохроизмът на иолита е ясно забележим както при промяна на ъгъла под който се наблюдава камъка, така и при поляризация на светлината. Атмосферната влага поляризира слънчевата светлина и знаейки свойствата на иолита човек може сравнително лесно да определи посоката в която се намира слънцето в облачно и мъгливо време, даже и в случаите когато слънцето е под хоризонта. По всяка вероятност викингите са познавали това свойство и са го използвали при своите плавания в условия немислими за други мореплаватели по онова време. Ние смятаме, че наблюдаване на слънцето през кристал не би довел до нищо друго освен до слепота.Фотографията горе в средата демонстрира промяната на цвета на иолита посредством използване на поляризационен филтър.По всяка вероятност иолитът е познат още от древността и на Изток, тъй като се открива в разсипните находища на скъпоценни камъни в Шри Ланка и Индия, където е наричан "воден сапфир". Понастоящем употребата на това наименование се избягва от бижутерската индустрия, тъй като асоциира с далеч по-скъпия син сапфир.На долните две фотографии са показани иолити, заснети заедно със сини сапфири (дясно) и аметисти (ляво). При заснемането е търсен в максимална степен наситеният теменужено-син цвят на иолита, а идеята е Вие - нашите читатели, сами да добиете представа за приликите и разликите в цветовете на тези скъпоценни камъни чрез директно срявняване.
Иолитът представлява по-достъпна от ценова гледна точка алтернатива на синия сапфир и на добилия напоследък известност, но вече с изчерпани находища, танзанит. Известните гемолози и автори на книги Антоанет Матлинс и Антонио Бонано в своята книга "Бижута & скъпоценни камъни, Наръчник за закупуване" публикуват следните ориентировъчни цени за тези три скъпоценни камъка: иолит - 50-250 щ.д./карат; син сапфир - 150-8000 щ.д./карат; (син) танзанит - 325-1500 щ.д./карат.На български сме срещали названието изписано и като "йолит".Със своята твърдост от 7 - 71/2 по Моос иолитът е от скъпоценните камъни пригодни за ежедневно носене от гледна точка на устойчивост към надраскване. Все пак, поради добре изявената си цепителност следва да се пази от удар, тъй като това може да доведе до разцепване на камъка или отчупване на парче.
Иолитът се свързва с третото око и с коронната чакра. Смята се, че помага при медитация и подпомага духовното израстване по своеобразен умерен начин.
Твърди се, че е могъщ "шамански" камък и помага за подсилване на виденията.Подобно на аметиста, за иолита се вярва, че помага за запазване на трезв разум, както и при избавяне от различни зависимости изобщо и алкохолна - в частност.
|