Една от пикантните истории в света на бижутерията е тази как Картие придобива през 1917 година сграда на 5-то Авеню в Ню Йорк, където понастоящем се намира един от най-известните бутици на френската бижутерска фирма. Четириетажната сграда, собственост и дом на американския магнат Мортън Плант и неговата съпруга Мей (Мейси), е продадена на Картие за 100 долара плюс една двуредова огърлица от естествени перли, оценявана по тогавашни цени на 1 000 000 долара (според други източници - на 1,2 млн.). Причина за сделката е огромното желание на Мейси Плант да притежава тази огърлица, първата предложена на цена над 1 млн. долара по онова време, както и скорошното напускане на квартала от известни фигури на хай-лайфа на Ню Йорк. Същата огърлица е продадена на търг през 1957 година за "само" 157 000 долара. Историята е преразказана от бивш директор на фирмата и публикувана в книгата на Антоанет Матлинс The Pearl Book.

Твърди се, че диамантът "Подсладител на сделката" носи името си от една интересна случка. През 1974 г. известният бижутер и търговец на диаманти Хари Уинстън сключва голяма сделка с Хари Опенхаймер, председател на борда на Де Беерс, за закупуване на диаманти на стойност над 24 млн. щатски долара. След приключване на преговорите, Х. Уинстън се обръща към Х. Опенхаймер с въпроса: "А сега какво ще кажеш за нещо малко, което да подслади сделката?" Хари Опенхаймер вади от джоба си необработен диамант с тегло 181 карата и го изтъркулва през масата към Хари Уинстън, който само се усмихва и го прибира с една единствена дума: "Благодаря!". По-късно от този диамант са оформени пет скъпоценни камъка, най-големият от които, с тегло над 45 карата, е наречен "Подсладител на сделката".

Смята се, че компанията Де Беерс първоначално предоставя "Безименния кафяв" (по-късно известен като "Златен юбилей") диамант с тегло 755.50 карата на Габи Толковски за да разработи и изпита машини и технологии за шлифоване и полиране на големи диаманти. Намеренията са те да бъдат използвани при последващата обработка на т.н. "Диамант на столетието" (открит през 1986 г. и с тегло 599 карата), който е определен като фокус на рекламната кампания по случай 100-годишнината от основаването на фирмата. "Безименният кафяв" има необичаен цвят, доста повърхностни пукнатини и включвания и е считан за подходящо "опитно зайче", като в случай на неуспех при обработката и изпитанията, неговото повреждане няма да представлява голяма загуба за фирмата. Резултатите надминават всички очаквания, като на бял свят се появява най-големият фасетиран диамант към днешна дата с тегло 545.67 карата, при считаното за невероятно съотношение на използване от 72% на теглото на първоначалния камък. Качествата на обработения диамант са такива, че той е избран от група бизнесмени за подарък за краля на Тайланд по случай 50-годишнината от неговото коронясване.

През 1975 година известната мексиканска актриса Мария Феликс влиза в салона на Картие в Париж, носейки бебе крокодил в стъклен съд с вода. Нейното желание е да се изработи колие по модел на крокодила, като се твърди, че е изрекла думите: "... и побързайте с изработката, преди моделът да порасне". За няколко месеца се ражда едно от най-известните творения на къщата Картие от по-ново време - Колието с крокодилите. Единият крокодил е с жълти диаманти, а другият с изумруди, като двата могат да се носят заедно като колие или поотделно като брошки.

"Бижутер на Короната" е най-престижният пост и най-високата отговорност, с които може да бъде удостоен и съответно натоварен един бижутер във Великобритания. Това е единственият "простосмъртен", който има правото да докосва (и задължението да поддържа чисти и изправни) кралските регалии - короната, скиптъра и т.н. От момента на съдаване на "институцията" през 1843 г. от кралица Виктория, длъжността е била заемана единствено от служители на престижната бижутерска фирма Гаррард от Мейфеър. През 2007 година обаче, с тази чест е удостоен Хари Колинс от скромната бижутерска фирма Г. Колинс и синове от Тънбридж уелс. Светските хроники шушнат, че причина за това е назначаването през 1996 г. на дизайнерката Джейд Джагър (дъщеря на Бианка и Мик Джагър) за креативен директор в Гаррард, потенциалният избор на поп-звездата Кристина Агилера за рекламно лице, бижута отвъд пределите на "добрия тон", както и други "залитания" към масовия вкус от страна на фирмата, въпреки че коментарът на Бъкингамския дворец е просто: "Време е за промени".

Говори се, че по време на пътуване из Африка, Жана Тусен забелязва леопард и развълнувано възкликва към своя спътник Луи Картие: "Оникс, диаманти, изумруди - брошка!". Това е една от версиите за раждането на поредицата бижута с образ на пантера на къщата "Картие". Друга версия предлага гепарда Тото, домашен любимец на скандално-известната маркиза Луиза Касати, като първомодел и вдъхновител на Жана Тусен. Със сигурност обаче, първата (според официалния сайт на Картие) поява на "котешкия" десен е през 1914 г. върху тялото и верижката на дамски часовник. През последвалите години бижутата с мотиви или образи на големи котки са един от символите на шика на "Картие". Огромна заслуга за това има и Жана Тусен, спечелила прозвището "Пантерата", както с невероятното си присъствие и собствен стил, така и с твърдата си ръка и взискателност на творчески директор в къщата от 1933 до 1968.

Кулинан, най-големият познат необработен диамант с ювелирно качество, поставя два много трудни проблема за разрешаване - намиране на купувач в този му вид и намиране на майстор, който да го обработи. Първият проблем е решен от едно цяло правителство, това на Трансваалската колония. С втория проблем е натоварена фирмата Ашер от Амстердам. При първия опит на Йозеф Ашер за разделяне на диаманта се счупва използваният за това "нож". Седмица по-късно, при втория опит, Кулинан се разделя на две части, точно както е предвидено. Злите езици твърдят, че Йозеф Ашер припада от голямото напрежение, след като най-трудната част от работата е свършена. Твърдението е коментирано от представител на фамилията така: "Никой Ашер не би припаднал при вида на какъвто и да било диамант ...". В крайна сметка, първите звуци чути след раздвояването на диаманта най-вероятно са тези от отварянето на приготвените за целта бутилки шампанско.