backgr

Сряда, 30 Април, 2025
ФАКТИТЕ

В своята книга "Камеите - стари и нови", авторката Анна Милър указва, че имената изрязани върху камеите от различните епохи и места имат различно значение, а именно: при етруските - изобразената фигура, при гърците - майстора, изработил камеята, а при римляните - човека, поръчал/заплатил изработката ...

sep_08

Единственото находище на диаманти в света със свободен достъп и право за търсене е Арканзаският щатски парк "Кратерът с диамантите". Срещу символична входна такса (7 долара за възрастен) всеки желаещ може да копае или просто да търси диаманти в полето с площ около 150 декара. Полето, представляващо ерозирал вулканичен кратер, периодически се разорава, за да могат нови диаманти да излязат на повърхността или близо до нея. Диамантите, които са намирани са основно безцветни, кафяви или жълти. В парка могат да се открият още около 40 различни вида скали и минерали, в това число аметист, ивичест ахат, яспис, перидот, гранат и кварц. Политиката на парка е "намерено - задържано", т.е. без значение от големината и стойността на намерения диамант или минерален образец, щастливецът може да задържи находката за себе си, без да заплаща нищо допълнително.


Най-големият диамант намиран някога в Кратера на диамантите е с тегло 40.23 карата (1924 г.) и е наречен "Чичо Сам", по прякора на неговия откривател У. Башам. След отварянето на щатския парк за широката публика през 1972 година, рекордът се държи от диамантът "Звездната светлина на Амарило" с тегло 16.37 карата.

Повече информация, любопитни факти и снимки от парка могат да се намерят на неговия интернет адрес: http://www.craterofdiamondsstatepark.com.

sep_04

Диамантените кристали се разрязват традиционно с помощта на диск от специален бронз, който е обработен (зареден) повърхностно с паста от диамантен прах и най-често зехтин. Дебелината на диска е в порядъка на няколко стотни до десета и половина от милиметъра. Самото разрязване е изключително бавен процес и за диамант с тегло от един карат може да продължи между два-три часа и цял ден, в зависимост от особеностите на конкретния кристал.

sep_03

Националният музей по естествена история (под администрацията на Смитсоновата институция) във Вашингтон, Окръг Колумбия, съхранява Националната колекция от скъпоценни камъни и минерали на САЩ. Колекцията от скъпоценни камъни, считана за една от най-добрите в света, наброява над 15 000 отделни екземпляра. В галериите на музея са изложени над 7 500 отделни скъпоценни камъка с индивидуално тегло от по-малко от половин карат до почти 23 000 карата. На практика всички скъпоценни камъни в колекцията са дарени от частни лица. Колекцията включва също така над 350 000 образци на различни минерали, както и над 300 000 образци на скали и руди. Националният музей по естествена история на САЩ е отворен 364 дена в годината, а входът в него е безплатен.

sep_07

Най-големият фасетиран диамант в света към 2012 година е диамантът "Златен юбилей". С тегло от 545.67 карата, той е с 15.37 карата по-тежък от втория в класацията - Кулинан I (Голямата звезда на Африка), държал първенството от 1908(?) година до 1990. Диамантът е открит през 1985 година в Южноафриканската република, в мината "Премиер" (от 2003 - "Кулинан"), и в необработения си вид е с тегло 755.5 карата. В продължение на няколко години (1988-1990) легендарният майстор в обработката на диаманти Габи Толковски и неговият екип разработват специално оборудване, изследват и в крайна сметка превръщат "Безименният кафяв", както е наричан тогава, от "грозно пате" в "прекрасен лебед" по думите на самия Толковски. По-късно фасетираният диамант е закупен от група тайландски бизнесмени и подарен на крал Бхумибол Адулядет по случай 50-годишнината от качването му на престола. Оттам и името на диаманта, който по ирония на съдбата е с интензивен златисто-кафяв цвят.

sep_27

Малко известен факт е, че Зигмунд Фройд обичал да подарява пръстени с антични геми на свои близки ученици. По този начин той засвидетелствал тяхната принадлежност към вътрешния кръг на свои колеги и съмишленици. Самият Фройд носел пръстен с гема (инталио върху карнеол) от I в. от н.е., изобразяваща Юпитер на трон, коронясван от Виктория пред погледа на Минерва.