Джон Сарджънт (1856 – 1925), може би най-известният измежду портретистите на богатите през т.н. „Бел епок“, използвал в своите произведения поне седем мазки боя с различен нюанс, за да предаде реалистично фините оттенъци на всяка една бяла перла.

Поемата „Аргонавтика“ на Аполоний от Родос, създадена през 3 в. пр. н. е., се основава на  легендата за похода на древногръцкия герой Язон и неговите сподвижници – аргонавтите, в търсене на Златното руно. Различни изследователи на фолклора и митологията възприемат Златното руно като символ на царствеността и нейната лeгитимност. От друга страна съществуват сведения, че в древна Колхида (сегашна Грузия), овчи кожи са използвани при добива на злато от водите на златоносните планински потоци. Както свидетелства римският географ Страбон (I в. пр. н. е.), кожите били потапяни и държани известно време във водата, а после изсушавани. След това златните частици били събирани чрез изтупване или разчесване на кожите, т.е. в основата на легендата и поемата може би стои този древен метод за добиване на злато.

Дизайнерите на известната бижутерска фирма Ван Клееф & Арпелс са създали през 2012 две нови брошки по мотиви от балета "Лебедово езеро" на П. И. Чайковски. Брошките символизират героините-антиподи Одета и Одилия и са изработени от бяло злато и диаманти и съответно бяло злато, диаманти, черен шпинел и оникс. Конкретен повод са завършването на мащабната реставрация/реконструкция на Болшой театър и отварянето на обновения бутик на фирмата в Москва. В основата на идеята за двете нови брошки е традицията през годините фирмата да изработва брошки по мотиви на различни балети. От друга страна, изветният хореограф Джордж Баланчин създава през 1967 балета "Драгоценности", отчасти вдъхновен от творенията на Ван Клееф & Арпелс.

Бижутерията и изобразителното изкуство са свързани по любопитен начин в картината на холандския художник от XV в. Петрус Кристус - Златар в своето ателие (възможно Св. Елигий), 1449 г. Дълго време се е приемало, че тя изобразява Св. Елигий (Елой) - 588-660, покровител на златарите и ковачите в Западна Европа. Основание за това е ореолът около главата на седналия занаятчия. Поради несъответствия със стила на художника, през 1993/94 година е доказано, че ореолът е добавен по-късно през годините и поради тази причина той е премахнат от реставратори. Понастоящем се смята, че изобразява златар (възможно Вилем ван Влуетен, известен придворен златар от Брюж по онова време) в своето ателие/магазин, продаващ венчален пръстен на млада двойка. Картината, освен шедьовър на северното ренесансово изкуство, е и ценен източник на историческа информация относно особеностите на бижутерството от XV в. Творбата е в постоянната експозиция на Музея на изкуствата Метрополитън, Ню Йорк (http://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/1975.1.110).