| КУНЦИТ - ВИЗИТКА |
|
Кунцит е названието на най-популярният от трите скъпоценни камъка, явяващи се разновидности на минерала сподумен. Другите два камъка от групата са хиденит и трифан, като разликата помежду им е в преобладаващия цвят.
С имената на скъпоценните камъните и минерала, ситуацията (в обратен ред) е следната:
По-нататък в текста ще говорим за кунцита, а ако конкретен детайл се отнася само до друга от разновидностите на сподумена, ще правим съответното уточнение.
Кунцитът е трихроичен, т.е. кристалът демонстрира три цвята/нюанса, които се променят един в друг в зависимост от посоката на наблюдение, свързано с осите на кристалната решетка.
Минералът сподумен е известен от началото на 19 век и е една от основните руди за добив на литий. Хиденитът е описан за първи път от У. Хиден през 1879 г. по време на проучванията за платина, провеждани от него в Северна Каролина по договор с Томас Едисон. Кунцитът от своя страна е с малко по-неясна история. Смята се, че образци на кунцит са открити още през 1877 г. в окръг Пала, до Сан Диего, но на практика той е описан за първи път от Дж. Кунц едва през 1902 година, най-вероятно във връзка с откриването пак там на находище с търговско значение. Кунцитът е с деликатни цветове в нюанси на виолетово-розовото, които най-добре могат да се наблюдават при по-големите кристали. При фасетираните камъни е важно лицето (таблицата) да бъде ориентирано по най-подходящ начин (перпендикулярно) спрямо оста на кристалната решетка с най-наситен или желан цвят. Оцветяващ агент при кунцита е химическият елемент манган, а при хиденита (зелен) - хром. Специалистите смятат, че при определяне стойността на кунцита, цветът е от първостепенна важност, а "чистотата" на камъка, т.е. отсъствието на несъвършенства и включвания, е вторичен фактор. Най-вероятно комбинацията от ясно изразен плеохроизъм и наличието на големи по размер кристали кунцит е накарало уредниците на Секцията за минерали на Националния музей по естествена история във Вашингтон да поставят огромен кристал кунцит на въртяща се поставка, като по този начин демонстрират на посетителите този характерен за царството на скъпоценните камъни феномен. Образецът е от Бразилия и при неговото въртене цветовете преливат от наситено пурпурно в люляково. За сведение, единственият (според наблюденията на Ивенчев) друг експонат в тази част на музея (Скъпоценни камъни и минерали), който е поставен на въртяща се платформа, е диамантът "Хоуп". При него обаче причината е друга ... Въпреки, че е от по-новите и скромни скъпоценни камъни, кунцитът е намерил своя път до накитите на кралските особи. Дукесата на Глоучестър е виждана често по официални приеми с т.н. Руска палметна тиара, най-често във варианта с кунцит. Интересен факт е, че централният камък на тиарата може да бъде заменян, като останалите известни варианти са изумруд и диамант. Защо "руска"? - Защото тиарата някога е принадлежала на руската императрица Мария Фьодоровна и по-късно (през 1929 г.) е закупена от кралица Мери. Защо "палметна"? - Защото в приложните изкуства основният, подобен на палмова клонка, декоративен мотив на тиарата е наричан "палмета". Бижутата с кунцит следва да се пазят от нагряване и продължително излагане на силна слънчева светлина. Никакво почистване с ултразвук, химикали или пара! Препоръчва се избърсване с навлажнена мека кърпа.
Бижу с кунцит се счита за елегантен подарък между любовници. Вярва се, че кунцитът засилва спосособността на човек да бъде предан и да живее в разбирателство, както и да дари носещия го с вътрешен мир и радост от живота, да стимулира ума и да го освободи от тревоги и безпокойство. Практикуващите минералотерапия смятат, че това е идеален камък, който освобождава напрежението, отпуска нервите и предпазва от депресии. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
