По време на пребиваването ми в Тайван през 2014 г. попаднах в град Хуалиен на източния бряг на острова. Там открих, че освен със своя корал, Тайван се слави с още два камъка с бижутерско значение: родонит и нефрит. Следващият фоторазказ е от двете ми посещения на Пазара на жад (името, с което е известен) в град Хуалиен - център на добива и обработката на родонит и нефрит в Тайван.

Пазарът отваря в два часа следобед, но истинският му чар се разкрива вечер. Тогава на специална сцена, веднага след входа, любителски танцови трупи представят традиционни танци.

Толкова с островната хореография. Напред към забавлението с камъните!

Както споменах по-горе, "трите каменни кита" в случая на Тайван са благородният корал, родонитът и нефритът. Tези благородни материали са показани в същия ред на следващите фотографии.

Галерия с фотографии на образци и скулптури от Тайвански корал е поместена тук, така че ще обърна повече внимание на родонита и нефрита. Находища на родонит и нефрит има по долините на реките, протичащи през едноименния окръг Хуалиен. Японците, по време на колониалното си присъствие (1895-1945) на острова, в началото на 30-те години на 20 в. откриват находища на манганови руди, съпътстващ минерал на които е родонитът. Камъкът става популярен при изработката на декоративни предмети и бижута, а една от реките в окръга получава прозвището "Розовата река".

Голяма част от находищата на родонит обаче попадат в рамките на Национален парк Тароко и съответно добивът в рамките на парка е забранен.

"Откриването" на тайванския нефрит е с още по-късна дата от тази на родонита - края на 50-те години на 20 в. При прекарването на скоростен път, свързващ източния със западния бряг на острова, са намерени и идентифицирани първите образци нефрит. Лапидарите в Хонг Конг първоначално отказват да го обработват, мотивирайки се с ниско качество - основно много пукнатини, причинени най-вероятно от взривния начин на добив. В началото на 60-те години обаче добивът започва да нараства, като се формират и местни центрове за обработка на нефрита. През 1975 година на Тайван се пада над 90% от световния добив на нефрит. Следва намаляване на добива, поради икономически фактори - увеличаване на разходите с понижаване на цените на световния пазар. В момента индустриален добив на нефрит в Тайван не се извършва, въпреки оценките за вероятни залежи между 15 000 и 600 000 тона.

Връщайки се към самия пазар, ще продължа с това, че в него се предлагат от традиционни туристически сувенири, през висококачествени бижута със скъпоценни камъни, до каменни фигури и скулптури със значителни размери. Въпреки поставените на видно място в повечето магазини табелки, указващи, че цените са фиксирани, пазарлъкът е неизменна част от пътя към сключването на сделка.

Договарянето на приемлива за двете страни цена не винаги завършва успешно. Все пак често става въпрос за значителни суми и всяка от страните има своите аргументи. Докато възрастните преговарят, децата, с типичното им безразличие към света на големите, се забавляват отстрани по своему.

Разнообразието на предлаганите изделия от камък включва както предмети с възможност за ежедневна употреба (вазите от серпентин на снимката долу вляво), така и фигури свързани с вярванията и митологията (кучета Фу на снимката в средата), както и композиции, почерпили вдъхновение от традиционната китайска живопис (снимката в дясно).

Бижутата са едновременно съвременни и традиционни и отразяват преобладаващия в Далечния изток стил - повече камък с по-малко метал.

Продавачите, които Ви посрещат, не са просто обикновени продавач-консултанти в нашенския смисъл. Почти винаги това са собствениците на съответния магазин или членове на семейството. Също така, много често, те са и майстори на резбоването на камък, което може да се види от следващите фотографии.

Въпреки затрудненото общуване, предвид езиковата бариера, господинът от снимката горе вляво беше изключително любезен и си направи труда да обясни какво точно предлага и да посочи (на фотографиите по-долу) някои от белезите за разпознаване на "мистериозния" камък серпентин.

Следва едно уточнение: терминът "жад" (jade), възприет в западната култура и използван почти изключително в опитите за общуване по източните пазари, обикновено води до едно непреднамерено объркване. Еквивалентният термин в мандарин (玉) покрива доста повече видове камъни, отколкото нефрит (软玉) и жадеит (硬玉, 翡翠帝國), и включва още серпентин, яспис и на практика почти всеки твърд зелен камък.

На следващите фотографии показвам едно усмихнато тайванско семейство и част от нещата, които предлагат. Г-н Даниел (както е "западното" му име) говореше добър английски и в рамките на двете ни срещи успяхме да обсъдим доста неща около нефрита, жадеита и т.н. От него разбрах, че тайвански нефрит е много трудно да се открие понастоящем по пазарите. Това, което се предлага при тях, е основно жадеит от Мианма и нефрит от Канада.

Когато човек се разхожда из пазара, не може да не му направи впечатление, че книгата присъства навсякъде и в различни форми. Предлагат се много "книги" от родонит, в малък и в по-голям формат. И винаги с твърди корици ... ;8<))

Изглежда има тайна, скрита в камъка, която е направена достъпна за човека по този начин.

Книгата от фотографията горе вдясно ме навежда на мисълта, че е помагало по пластична анатомия на животни, предвид мястото и огромното разнообразие на животински форми, извайвани от камък. Майсторите каменоделци имат свой кът от пазара, където магазините са на практика и работилници.

Изглежда не трябва да изхождаме от максимата, че инструментът прави майстора, тъй като в случая освен семплите предмети от рода на миниатюрни аквариуми има и предмети, демонстриращи невероятен артистизъм. А видът на използваните инструменти лъже. Всъщност, начинът на обработка на декоративните и скъпоценните камъни в Далечния изток, изисква дълбоко познаване на свойствата и характеристиките на различните видове скали и минерали, както и притежание на тънък художествен усет.

Размерите на доста от предлаганите неща будят учудване, както и възхищение, от вложените усилия и проявеното търпение да се извади от безформено парче камък скритата в него красота.

Преди финала следват фотографии от една галерия, доста близка до нашенските по начин на представяне на експонатите. Човек спокойно може да се разходи между тях и да ги огледа от повече ъгли и в различна светлина.

Не липсват и любопитни неща. В Тайван високо ценят шегите на природата, в които човек може да разпознае лица, фигури и предмети сред естествените форми. Конкретно за камъка от фотографията долу вдясно, собственикът на галерията прошепна с лека ирония, че най-вероятно има намеса и на човешка ръка, наред с тази на природата, при извайването на веселия Буда. Беконът обаче е "друга бира". Съществуват класически примери за такива куриозни предмети в китайската култура, съответно и в тайванската. Конкретно имам предвид един експонат от колекцията на Националния дворцов музей в Тайпей - парчето "свинско месо" от яспис, изложено редом със световноизвестното "китайско зеле" от жадеит от края на 19 в.

Накрая, но не на последно място, искам да спомена искрените усмивки и симпатията, които ме съпровождаха по всяко време и навсякъде из този невероятно красив остров.

До нови срещи, прекрасен Тайван!