ОБРАБОТКА НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

Обработката на скъпоценните камъни започва, след като са добити, сортирани са и са пренесени в центровете за обработка (малки или големи).

Различават се следните видове МЕХАНИЧНА обработка:

ОБРАБОТКА НА ЖАД - ДЕМОНСТРАЦИЯ В МУЗЕЯ НА АЗИАТСКОТО ИЗКУСТВО В САН ФРАНЦИСКО

320_08_0355_rock_crystal

ОБРАБОТКА НА ЖАД ВЪВ ФАБРИКА В БЕЙДЖИНГ

Наред с шлифоването на скъпоценни камъни, изработването на кабошони е популярно хоби в много страни по света, но най-вече в САЩ, където съществуват многобройни клубове за обработка на камъни, написани са много книги по темата, издават се множество списания и съществуват голям брой добре поддържани сайтове с инструкции за изработване и с форуми за обмяна на опит и мнения. Един от водещите авторитети в обработката на скъпоценни камъни е капитан Джон Синканкас (1915-2002), пилот от военно-морския флот на САЩ, минералог, гемолог и автор на над 100 статии и на почти 20 книги, повечето от които са преиздавани много пъти, превеждани на различни езици и превърнали се вече в класика. Понастоящем  в постоянната експозиция на Смитсоновия институт във Вашингтон, Окръг Колумбия, са изложени две изключителни работи на Джон Синканкас в областта на шлифоването на камъните - яйце от планински кристал с 240 фасети и тегло 7478 карата, както и най-големият в света фасетиран златист берил с тегло 2054 карата.

Освен механичната обработка, повечето от скъпоценните камъни са обект и на допълнителна обработка от различен храктер, имаща за цел "подобряване" на някои от техните основни характеристики.

Като “подобряване” се дефинира всеки един процес, без фасетирането и полирането, който подобрява външния вид (цвят/прозрачност/ефект), трайността или увеличава наличността на скъпоценния камък.

Скъпоценните камъни рядко достигат крайния клиент в своето необработено, естествено състояние. Може би най-основното “подобряване” е фасетирането и полирането на скъпоценния камък, за да се подчертае неговата красота и увеличи пригодноста му за носене под формата на накит. Това подобряване на камъка естествено не е необходимо да бъде указвано, тъй като самият му външен вид красноречиво показва, че обработката е била извършена.

Други обработки могат да не бъдат толкова очевидни или трайни. В зависимост от съответния минерал, някои скъпоценни камъни могат да бъдат подложени на нагряване, облъчване, дифузия, запълване с друг материал на пукнатини, достигащи повърхността, избелване или боядисване.

Скъпоценните камъни са “подобрявани” по различни причини:

Красота: Обработването на един камък би могло да промени и в значителна степена да подобри външния му вид. Модифицирането може да направи камъка по-прозрачен, с по-добър цвят и в повечето случаи по-стабилен от същия материал преди обработката. 

Цена: Хубавият необработен материал с бижутерски качества е винаги с по-малко предлагане, отколкото търсенето, а също така обикновено е много скъп. Ако по-евтини, с по-ниско качество и по-лесно набавяни материали могат да бъдат третирани или “подобрени”, получената продукция може да има добър външен вид и да бъде достъпна на доста по-ниска цена.

Търсене: Търсенето на хубав материал с бижутерски качества винаги надвишава ограниченото предлагане. Наличието и достъпността на “подобрени” камъни запълва празнината и прави скъпоценните камъни достъпни за по-големи сегменти от пазара.

Мода: Потребителите изглежда винаги искат нещо ново. “Подобрени” или третирани камъни се произвеждат в количества и с цветове, които изобщо не се срещат сред естествените материали. 

Най-често използваните процеси за третиране на различните видове цветни камъни са следните: нагряване, обработка с масло, облъчване и дифузия.

Нагряване — широко възприет процес за “подобряване” на рубин, сапфир, кехлибар, аквамарин, аметист, цитрин, танзанит, циркон, топаз и турмалин. Този вид обработка подобрява прозрачността и/или цвета на камъните. Технологиите варират от простото хвърляне на скъпоценните камъни в огън, за да бъдат нагрети или “изпечени”, до използването на сложни електрически или газови пещи при контролирани налягане и атмосферни условия. По-голямата част от корунда се третира по този начин за усилване на цвета. Турмалинът често се нагрява с цел изсветляване. Сините циркони обикновено са нагрявани, като полученият цвят не се променя по-нататък във времето. Тъй като резултатът от нагряването е най-често перманентен, нагретите камъни не изискват по-нататъшни специални грижи.

Облъчване — Скъпоценните камъни могат да променят цвета си, когато са изложени на радиация. Тя може да е предизвикана от наличните в Земната кора радиоактивни елементи или от изкуствени източници. За естествената радиация може да са необходими милиони години, за да се получи определен ефект, докато облъчването с изкуствен източник може в рамките на няколко часа да промени цвета на скъпоценния камък. В някои случаи скъпоценният камък възвръща след време първоначалния си цвят или цветът му да избледнее с времето. Камъните които са третирани чрез облъчване не изискват специални грижи.

Обработка с масло — Процес, използван от древността, за подобряване прозрачността при изумруда (смарагда). Маслото се нанася върху изумруда и прониква в микро-пукнатините достигащи повърхността на камъка. Освен подобряване на прозрачността, този процес отчасти премахва крехкостта на изумруда. Обработката с масло обикновено няма постоянен ефект и е необходимо да бъде повтаряна през няколко години. Специално внимание трябва да се обръща при почистването, поправката или монтажа на камъни, обработени с масло. Третирането с масло не придава качества с постоянен характер, но поради своята практичност е широко възприет метод за подобряване.

Повърхностна дифузия — Друг метод за “подобряване”, който понякога се използва конкретно за придаване на син цвят на сапфирите. По време на обработката, безцветен сапфир се покрива с определени вещества и се подлага на нагряване. Това подобрява прозрачността и променя цвета на камъка, като новополучените характеристики са доста стабилни. Доколкото обработката има само повърхностен характер, тя най-общо не е добре приета от бранша.

Терминът “неприемлив” се използва тогава, когато браншът реши, че определен метод на третиране и неговите продукти не заслужават място на пазара на скъпоценни камъни. Повечето неприемливи методи на третиране променят външния вид на камъка по лесно забележим начин.  Обикновено методът е разпознаваем, поради грубия характер на постигнатия ефект или защото изменението не е довело до продукт, който да наподобява естествено срещащ се скъпоценен камък. Друг тип неприемливо третиране е когато получения цвят не е постоянен. Никой не би желал да закупи камък с ярък и наситен цвят днес, а утре 80% от цвета да се е изгубил.

Повечето видове третиране се използват за подобряване външния вид на скъпоценните камъни без да променят техния химичен състав. Някои видове “подобрения” е трудно или непрактично да бъдат доказани недвусмислено.

С различните видове обработки за подобряване на красотата на камъните могат да се постигнат забележителни резултати. Не толкова скъпи материали могат да бъдат трансформирани в прекрасни скъпоценни камъни. Все пак, поради факта, че “подобрените” по отношение на красотата скъпоценни камъни са най-общо доста по-достъпни от нетретирани камъни със същото качество, то съответно тяхната цена би следвало да е по-ниска. Третирането не трябва да бъде скривано. Клиентите могат да решат какво искат, но не трябва да бъдат заблуждавани и трябва да бъдат информирани относно наличието на каквото и да било третиране или “подобряване” когато правят своята покупка. Съобщаването на цялата известна информация относно състоянието на съответния скъпоценен камък позволява клиентите да направят своя внимателен и информиран избор.

Следващият списък изброява някои от ПРИЕМЛИВИТЕ видове третиране, одобрени от индустрията на скъпоценните камъни:

ИЗУМРУД (СМАРАГД) – Обикновено се третира с безцветно масло за подобряване на външния вид.

РУБИН – Обикновено е нагряван за подобряване на цвета и външния вид.

САПФИР – Обикновено е нагряван за получаване на интензивен или по-светъл цвят  и/или подобряване на цветовата равномерност.

ТАНЗАНИТ – Често се нагрява за получаване на характерния виолетовосин цвят.

АКВАМАРИН – Нагряван за подобряване на цвета.

СИН ТОПАЗ – Обикновено е облъчван и след това нагряван за получаване на син цвят.

ТУРМАЛИН – Стандартна процедура е неговото нагряване за повишаване интензивността на розовия, червения или виолетовия цвят.

ЖАДЕИТ – Често се импрегнира с безцветен восък.

НЕФРИТ - Често се импрегнира с безцветен восък.

ЛАПИС ЛАЗУЛИ – Понякога се импрегнира с безцветен восък или масло.

КОРАЛ – По-ниските качества често са избелвани и/или оцветявани.

ПЕРЛИ – Обикновено се избелват за подобряване на цвета и външния вид.

ЧЕРЕН ОНИКС – На практика винаги е боядисан.

АХАТ Често е боядисван. Боядисването на ахата е познато и прилагано от древния Рим до днешно време.

ТЮРКОАЗ По нискокачественият (поради своята пореста структура) тюркоаз често се стабилизира с безцветни полимери, което повишава механичната му издръжливост и го предпазва от поемане на мазнини и пот от човешката кожа, иначе водещо до промяна на цвета и естетическите качества.