С по-простички думи казано, златото е метал, химичен елемент с пореден номер 79. Химичния му символ е Au от латинското aurum. Златото е единият от всичко трите метала, които имат цвят различен от бял или сив. Чистото злато има жълт цвят, медта има червеникав цвят, а цезият – сребристо-жълт.

В чист вид златото е плътен, мек и лъскав метал и е най-ковкият и пластичен от всички познати на човека метали. Може да се изковава в листове с дебелина 0,0001 мм. Златен лист с таква дебелина е прозирен и пропуснатата светлина е зеленикава, тъй като златото отразява силно в жълтата и червената част на видимия спектър. От един грам злато може да се изтегли нишка с дължина около три километра.

Чистото злато има плътност 19,3 г/см³. За сравнение плътността на оловото е 11,34 г/см³, а на най-тежкия известен метал осмий – 22,61 г/см³. Сфера от един килограм злато би имала диаметър 4,6 см.

Златото без примеси е толкова меко, че може да бъде надрскано с нокът. От древността до наши дни популярен непрофесионален начин за определяне истинноста на златото, както и неговата чистота, е чрез захапване, по оставената от зъбите следа. Колкото по-дълбока е следата, толкова по-чисто е златото. Въпреки това, такава “проба” може да успешно да премине и олово с тънко покритие, тъй като оловото е още по-меко от златото.

Това е основният благороден метал, който е познат на човечеството от дълбока древност.

Защо златото?

Златото не се променя на въздух или от повечето известни химикали. Топлината, влагата, кислородът и повечето корозионни агенти влияят изключително слабо на златото, т.е. то се запазва непроменено във времето. Тази неизменчивост, привлекателният му цвят, както и неговата относителна рядкост са в основата на стремежа на човека към него.

Исторически, в много държави за дълги периоди от време е използван т.н. “златен стандарт”, т.е. изчисляване стойността на съответната валута в злато. Златни монети са сечени повече от две хилядолетия, както в Средиземноморието, така и в Далечния изток – Китай. На златото са приписвани различни качества и то е приемано като символ на чистота, ценност, царственост и т.н., както и като белег на богатство и престиж.

Чистото златото е много меко и се износва лесно. Поради тази причина целенасочено се сплавява с много други метали, което повишава неговата твърдост и променя пластичността, точката на топене, както и цвета му в различни нюанси, много от които са нарочно търсени в бижутерията. Сплавите с по-високо съдържание на злато са по-корозионно устойчиви.

Медта е традиционен метал за сплавяване със златото, който му придава червеникав оттенък. Четиринадесет каратова сплав на златото с медта е почти идентична на цвят с тази на някои бронзови сплави. Според съдържанието на мед и на други сплавяващи елементи, може да се получи “червено”, цвят “роза” и “розово” злато.

Среброто обикновено придава зеленикав оттенък на златната сплав.

Бялото злато се получава при сплавяване с никел или с паладий. Използването на никел е по-евтино от сплавяването с паладий за получаване на бяло злато, но статистиката показва, че един на осем души показва слаба контактна алергия към освобождавания от някои златни сплави никел при продължително носене на съответното бижу. Златно никеловата сплав е твърда, което я прави подходяща за пръстени, а златно-паладиевата сплав е мека и ковка, съответно подходяща за бижута с инкрустации на камъни и други материали.

Сплавяването с желязо или индий оцветява златото в син нюанс.

Сплавта на златото с алуминия е виолетова на цвят, но е много крехка и практически неподходяща за обработка.

Японската техника “Мокуме гане” използва контраста между различни оттенъци на златните и други сплави, за да се получи декоративния ефект на текстурата на дървесина.

Много често в реалния живот се налага да се направи бърза преценка на приблизителното съдържание на злато в съответната златна сплав, или с други думи да се определят каратите. Съществува метод, познат от дълбока древност. Използва се вид яспис, познат като басанит или Лидийски камък.

Идеята на пробата е следната - върху равна повърхност на камъка се надрасква черта със златната сплав с неизвестна чистота, която се проверява. До нея се нанасят следи с образци от злато (писци) с определен известен състав. Следите се сравняват и по цвета се определя приблизителната чистота на неизвестната златна сплав. За по-точна преценка се използват и реагенти, които се нанасят върху следите. Реагентите разяждат примесите, напр. сребро, мед и др., като върху камъка остава единствено златото. По начина на реакцията и по характера на останалата върху камъка следа се прави окончателното заключение за златната проба на неизвестната сплав. На горната фотография отляво е показан Лидийски камък. На дясната фотография са показани следи върху него от тестови проби злато, както следва (от ляво надясно): 22 карата, 14 карата, 8 карата, 18 карата и 20 карата.