Ясписът е нещо като Пепеляшка в света на скъпоценните камъни. Природата го е лишила от прозрачност, блясък, игра на светлината и причудливи оптични ефекти, но му е дала нещо друго с "пълни шепи" -  всички мислими и немислими цветове, смесени в най-неудържимите пориви на фантазията.

Името яспис произлиза от гръцката фраза за "петнист камък".  В античността обаче с това име са наричани съвсем други камъни - основно е ставало въпрос за прозрачни зелени скъпоценни камъни. Интересно е да се отбележи, че в руския език името "яшма" по всяка вероятност е навлязло през китайското "ю-ши", както е наричан понякога нефритът в Поднебесната империя и където нерядко повечето зелени камъни се определят с въпросното най-общо название.

Ясписът обикновено се причислява към групата на халцедоните, но често е класифициран в отделна под-група към микрокристалинния кварц поради своята зърнеста структура. Има две основни групи ясписи по начина на тяхното образуване - метаморфогенни и вулканични. Ясписите от първата група се образуват при трансформацията на скалите съдържащи кварц, по-често срещани са и имат основно значение в бижутерията и другите приложни изкуства. Ясписите от втората група са свързани с промените на кварц-съдържащите скали в зони на хидротермална активност от вулканичен произход.

Понякога ясписът се среща като съвместно образувание заедно с ахат или с опал. Също така много вкаменелости на древни дървета или организми представляват яспис, който е заместил в течение на милионите години органичната тъкан, следи от която обаче остават във видимата структура.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЯСПИСА

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Ясписът е познат на човека от най-дълбока древност, подобно на нефрита и обсидиана. По всяка вероятност е привлякъл вниманието на първобитния човек със своята окраска. След откриване на способи за неговото полиране (по всяка вероятност в древен Египет), ясписът се превръща в един от любимите камъни за изработка на бижута, декоративни предмети и скъпи мозайки. Споменаван е в трудовете Плиний Стари, Авицена, Абу Райхан Бируни и други велики учени от античността и ранното средновековие.

Ясписът рядко е еднороден на цвят. По-скоро като правило е разноцветен с по-рязко или по-слабо изразени зони на промяна на цвета. От малкото примери за яспис с еднородни цвят и стуктура е т.н. басанит или Лидийски камък (лидит), който е използван от античността (в Египет със сигурност поне от 500 г. пр. н.е. ) до наши дни за определяне чистотата на някои благородни метали. Басанитът е почти черен и с много фина абразивна структура, върху която оставената след натриване с метал следа е много контрастна и дава възможност за оценка на "чистотата" на съответния благороден метал (основно злато, но също така сребро и платина). Басанитът е от ясписите с вулканичен произход.

Структурата на ясписа може да се разглежда на две нива: микро-ниво и макро-ниво. На микро-ниво ясписите имат зърнеста структура, която ги определя като такива в семейството на халцедона. На макро-ниво могат да бъдат по-еднородни или с видими разнородни зони. Пример за това е т.н. яспис "бреша" от италианското "breccia" - разчупвам, разтрошавам. Този яспис е образуван при разрушаването на оновната скала на дребни парчета в следствие на различни процеси и последващо уплътняване и вторично запълване и/или кристализация в междините. Получената по този начин естествена мозайка може да бъде изключително впечатляваща.

Не съществува единна класификация на видовете яспис по причина на тяхното невероятно разнообразие (известни са няколкостотин разновидности), както по състав, така и по цветове и шарки. Съществуват няколко традиционни наименования за видове яспис, широко възприети по една или друга причина: ахатов яспис, египетски яспис или силекс (наситено жълто с червено), басанит (виж по-горе), кървав яспис (неправилно название на хелиотропа, вид халцедон познат още като "кървав камък"), костен камък (черт), пейзажен яспис, ивичест яспис, муукаит (виж съответната "визитка"), плазма и др. Някои от имената логично са описателни относно вида на конкретния яспис, докато други произхождат от традиционни местонахождения.

Често обаче имената на много от ясписите могат да се определят като търговски, т.е. съответният търговец предлага продукт с наименование, привличащо вниманието и в опит за отличаване на конкретния камък с нещо характерно и специфично в противовес на останалите.

На горните фотографии са показани някои характерни представители на групата на ясписите. На лявата фотография е показан яспис Камбаба, наречен така по името на местонахождението си в Република Южна Африка. Добива се и на остров Мадагаскар. Характеризира се с меки пастелни цветове в зелената гама в комбинация с черни овални петна. Представлява седиментно образувание - скала с остатъци от вкаменени строматолити (микроскопични древни водорасли). Наричан е още паунов или крокодилски камък.

Червеният яспис на средната фотография е сравнително по-рядко срещан и с по-еднородно оцветяване от другите ясписи. На дясната фотография е показан т.н. "океански" яспис. При  изработката на кабошоните с декоративна цел са използвани т. н. "захранващи тръби", (концентричните кръгове с контрастиращ спрямо основния цвят) по които са постъпвали хидротермални разтвори на различни минерали при изграждането на скалното образувание.

На долните фотографии са показани ивичести ясписи - съответно със зони в гамата на кафявото и на черното и бялото. Имената са самообясняващи. При обработката на ивичестите ясписи следва да се внимава, тъй като понякога имат склонността да се разцепват по границата между отделните слоеве.

На дясната фотография са показани интарзии  с пейзажен яспис. Този яспис обикновено е в нюанси на жълто-кафявата гама с включвания от железни окиси, и както подсказва името, човек с немного въображение може да види най-различни пейзажи във всеки напречен срез. При пейзажния яспис много често се наблюдават дендритни образувания, наподобяващи дървета и храсти.

Интересното при ивичестия яспис на фотографията долу вляво е търговското му наименование - "червен малахит". Може да се признае известна прилика между шарките на ясписа и на малахита, но следва да се отбележи, че самата идея на името е абсурдна, тъй като малахитът е един от най-разпознаваемите минерали, респективно скъпоценни камъни, именно по причината на неповторимите си шарки в нюанси само и единствено на зелено. Името на "фантазния" яспис от фотографията в средата подсказва всевъзможни цветови комбинации и шарки.

Човекът е ненаситен в своите желания за разнообразие и това си проличава когато разглеждаме следващите фотографии. Без значение, че ясписът е толкова шарен и многообразен, на пазара се предлагат оцветени ясписи като алтернатива на по-рядко срещани и съответно по-скъпи камъни.  На лявата фотография е показан "тюркоазен" яспис. Камъкът няма нищо общо с тюркоаза, освен най-общо цвета, в случая плод на човешка намеса. Трябва да се отбележи, че това е прекрасен декоративен и бижутерски материал, с твърдост и износоустойчивост по-високи от тези на естествения тюркоаз. Единственото неправилно нещо би било той да се предлага като тюркоаз и/или на съизмерима цена. Добрата практика следва да бъде предлагането на този камък като оцветен  яспис и на съответна цена, в случая в пъти по-ниска от тази на тюркоаза. Същото може да се каже за "хризокола" ясписа на средната фотография и за ясписите показани отдясно и представляващи по-достъпна алтернатива на доста по-скъпите и по-рядко срещани сугилит и чароит. Следва все пак да се отбележи, че това не са евтини имитации от пластмаса или стъкло, а естествени камъни, които единствено са оцветени по съответен начин и притежават определени достойнства като бижутерски материал.

Предполагам, че е възможно да се пише още много за видовете яспис и техните характеристики, но  ще спра дотук. Време е вече за малко мистика.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ				Към всички бижута с яспис от онлайн магазина на Ивенчев & Рая - Уникатна бижутерия
Знак oт зодиака:	Овен	червен яспис
		Водолей, Близнаци, Дева
Месец от годината	януари	октомври (мистичен)
Планета:	Марс
Годишнина:

Тъй като ясписът е известен на човека от незапомнени времена, "редно е" да разполага с арсенал от митове, легенди и поверия за и около себе си.

Ще започнем с това, че ясписът е един от 12 скъпоценни камъка на нагръдника на еврейските върховни свещеници. Също така е споменаван и в християнската Библия - в "Откровения" на Йоан Богослов ясписът е упоменат като един от камъните на Небесния Йерусалим.

През средновековието ясписът е свързван със символите на властта. Ритуалният боздуган на Богдан Хмелницки, хетманът на Запорожската войска, е бил изработен от яспис и украсен допълнително със 150 различни скъпоценни камъка сред които рубини, изумруди, тюркоази и др. Интересен е паралелът с Китай, където императорската шапка е украсена с по 12 копринени нишки отпред и отзад, като на тях са нанизани мъниста от яспис в пет различни нюанса. В допълнение ще споменем, че свещените съкровища на Япония, респективно имперски регалии, са три: бронзово огледало, меч и пендатив от зелен яспис.

В древността се е смятало, че ясписът помага при укротяването на дивите зверове. Също така е бил известен като камъкът на "войните", даващ им сила и кураж.

Древните египтяни от своя страна свързвали ясписа с женското начало и смятали, че той придава на жените грация и красота, а под формата на амулет ги лекува от определени болести.

Някои североамерикански индиански племена използвали яспис в своите ритуали за дъжд. Също така ясписът се използвал от техните шамани за предпазване от зло влияние и за насочване на лошата енергия обратно към нейния изпращач.

Червеният яспис се смятал за един от идеалните за медитация камъни, тъй като притежавал стабилизиращи свойства, подпомагал насочването на енергията в правилна посока и по балансиран начин. Пренасочвал енергията от земята и носел сила, мощ и кураж на всички нива. Подпомагал преследването и достигането на поставените цели в качеството си на силен мотиватор.

За лечебните свойства на ясписа също се говори и пише от древността, като персийски автор упоменава, че Гален още през ІІ в. н.е. препоръчвал ясписа при лечение на стомашни болести.

Според монашески предания чаша от яспис, подарена от византийски император на един от Атонските манастири, можела да излекува онзи, който пие от нея.

Тъй като ясписът има много разнороден състав, за него се смята, че е способен да обединява различните енергии в едно цяло. По този начин те можели да постъпят в човешкия организъм и да взаимодействат с него, като възстановят взаимовръзката между отделните органи и енергийната цялост на организма.