Според китайските вярвания, светът има ШЕСТ посоки. Ако някой се запита кои са другите две, отговорът е "нагоре и надолу". Тези посоки ги имаме и в нашата традиция и фолклор, най-вече в приказките за Горната и Долната земя ...

Най-общо скъпоценните камъни идват при нас от Долната земя, но понякога и Горната земя не остава по-назад: микроскопични диаманти са откривани в паднали на Земята метеорити ...

Един от най-известните безцветни топази - т.н. "диамант Браганца" с тегло 1680 карата е част от съкровищата на португалската корона. Първоначално е смятан за диамант, но после е установено, че е топаз. Открит е в края на 18 в., а следите му се губят много бързо в началото на 19 в., когато Наполеон завладява Португалия, а кралският двор се мести временно в Бразилия. Написани са няколко книги и съществуват доста различни теории за мистериозната съдба на този скъпоценен камък.

Слабоизвестен факт е, че руската императрица Мария Фьодоровна (1759-1828) освен с изобразително изкуство се е занимавала и с изработката на медали, медальони и камеи. Считана е за добър майстор както приживе, така и в днешни времена. Мария Фьодоровна е била член на няколко европейски академии на изкуствата, като в гравьорското майсторство и тънкостите на глиптиката е обучавана от известния по това време Карл Александрович Леберехт - академик от Петербургската академия на изкуствата и главен медалиер на столичния Монетен двор. Произведенията са изработвани по различни поводи в императорското семейство, като понастоящем много от нейните камеи се намират в експозицията на Ермитажа, в частни колекции или се появяват по търговете на различни аукционни къщи.

През 1935 г. бижутерската фирма Ван Клееф & Арпелс въвежда нов метод за монтиране на скъпоценни камъни, наречен от самите тях „Загадъчно инкрустиране“. При този метод металът остава скрит под камъните, което позволява покриването на цялата видима площ на бижуто със скъпоценни камъни, подобно на мозайка. Методът изисква индивидуално изключително прецизно шлифоване на всеки отделен камък, който се инкрустира. Ван Клееф & Арпелс използват основно рубини и сапфири, като един от най-известните примери за такова тяхно бижу е брошката с рубини, диаманти и платина, подарена от Едуард VIII на г-жа Уолис Симпсън през 1936 година.

Един от най-популярните мотиви в античната бижутерия, в частност в Древна Гърция и Рим, е т.н. "Херкулесов възел" - две преплетени въжета, символизиращи според някои връзката на жена и мъж встъпили в брак, а според други - плодовитостта, дарявана от богинята на плодородието. Мотивът се среща за първи път в древен Египет, където най-вероятно е използван като част от амулет за здраве, но също така е използван за украса на гривни, диадеми, пояси и различни елементи от облеклото.

Oсвен познатите "4С", други параметри на диаманта могат сериозно да повлияят на неговата цена. Формата ("shape") на обработения диамант погледнат отгоре ("face up"), погрешно асоциирана понякога с термина "cut", влияе на неговата продажна цена, като кръглата стандартна форма известна още като "брилянт" е най-предпочитана и съответно с по-висока цена спрямо останалите, като напр. "принцеса", "овал", "круша", "маркиза", "багета" и т.н. Други фактори влияещи върху цената на диаманта са качеството на шлифовката и на полировката, наличието или отсъствието на флуоресценция, наличието или отсъствието на допълнителна обработка (облъчване, отстраняване на включвания с лазер, ...) и др.

Библиотеката на Американския институт по гемология (GIA), в Карлсбад, Калифорния се състои от над 38 000 тома, 1200 видеокасети/DVD, стотици CD и броевете на над 700 списания и журнали, свързани с минералите, гемологията и скъпоценните камъни. Най-старата книга в колекцията на библиотеката е печатно издание (инкунабул) на латински от 1496 г. на Плиниевата "Естествена история" (около 77 г. от н.е.), чийто последен том 37 - "Скъпоценни камъни" е основен източник на информация за познанията, находищата, обработката и пр. на скъпоценните камъни през античността.

През 18 век украшенията с камеи и инталио са писък на модата. Шотландецът Джеймс Таси изработва от стъкло копия на хиляди антични образци, като колекцията му от реплики достига над 15 000, благодарение на достъпа му до значими към тогавашна дата сбирки. През 1775 Таси публикува каталог на своите модели със заглавие "Репродукции на геми, древни и съвременни". За популярността му може да се съди и по това, че руската императрица Екатерина Велика поръчва изработката в три екземпляра на всеки един от наличните антични и модерни модели.