backgr

 Уважаеми клиенти! Информираме Ви, че временно преустановяваме приемането на поръчки за изработване на НОВИ бижута. През електронния магазин ще изпълняваме поръчки единствено за НАЛИЧНИ бижута, БЕЗ КОРЕКЦИИ по тях. Благодарим за разбирането!               

Рая и Ивенчев

Сряда, 08 Февруари, 2023
ХАРАКТЕРИСТИКИ - КРИСТАЛНА СТРУКТУРА

Химическия състав и вътрешната структура (кристална решетка) на минералите определят физическите свойства на съответния кристал – външна форма, твърдост, цепителност, лом, относително тегло, а също така и съответните оптични свойства.

Структурата на минералите и скъпоценните камъни описва начина на подредба в пространството на атомите, които ги изграждат.

За кристална структура говорим, когато атомите, йоните или молекулите са подредени в пространството по определен начин (кристална решетка), характеризиращ се с повтаряемост и определена симетрия. В противовес на това е аморфната структура, характеризираща се с липсата на подреденост и повтаряемост. Примери за материали с кристална структура са повечето минерали и скъпоценни камъни – диамант, берил, кварц, турмалин и т.н. Аморфна структура имат опала, кехлибара, обсидиана, стъклото (включително т.н. “кристално” стъкло). Основна разлика между кристалните и аморфните материали, освен подредбата на техните атоми е следната: при материалите с кристална структура определени физични (механични, оптични, електрически и др.) свойства често се проявяват по различен начин в различните направления на кристалната структура. Това качество се нарича анизотропност. При аморфните материали, свойствата се проявяват по еднакъв начин без да зависят от направлението в пространството, т.е. наблюдава се изотропност. Проява на анизотропност е оптическата характеристика плеохроизъм (дву- и трицветност) – изменение на цвета на скъпоценния камък или неговата интензивност в зависимост от направлението на падащата светлина по отношение осите на симетрия, или с други думи – погледнати от различен ъгъл камъните имат различен цвят или интензивност на цвета. Пример за камъни със силно изразен плеохроизъм са рубин, сапфир, танзанит.

Минералите и скъпоценните камъни допълнително могат да се разделят на такива с монокристална (макрокристална) и микрокристална структура. Микрокристалната структура се характеризира от микроскопични кристалчета, имащи всички характеристики на макрокристала, но самите те са свързани хаотично помежду си и изграждат съответния камък като агрегат и могат да се наблюдават единствено при много голямо увеличение, напр. с микроскоп.

Характерно при това е, че някои минерали съществуват и с монокристална и микрокристална структура. Например кварцът може да израства в големи (видими с просто око) до огромни монокристали (планински кристал, аметист, цитрин), или да съществува в микрокристална форма (халцедон с неговите разновидности ахат, оникс, хелиотроп, яспис и т.н.).

Науката, изучаваща кристалната структура на телата, се нарича КРИСТАЛОГРАФИЯ. Кристалографията различава 7 кристални системи. Под кристална система се разбира комбинацията от оси на симетрия и ъглите на пресичане помежду им в кристалната решетка. Кристалните системи са следните:

  • КУБИЧНА (изометрична) – диамант, флуорит, гранат, шпинел. Всичките три оси на симетрия са с еднаква дължина и са перпендикулярни една на друга.

320_04_9202_fluorite_crystals

320_04_0835_garnet

320_04_9455_spinel

  • ТЕТРАГОНАЛНА – халкопирит, рутил, циркон. Две от общо трите оси на симетрия са с еднаква дължина, третата е по-къса или по-дълга от тях, като и трите оси са перпендикулярни една на друга.

320_04_9484_zircon

320_04_7977_rutile

320_04_9475_scapolite

  • ХЕКСАГОНАЛНА – апатит, берил, изумруд, сугилит. Три от общо четирите оси се намират в една равнина, имат еднаква дължина и се пресичат на 1200. Четвъртата ос е с различна дължина и е препендикулярна на равнината на останалите три оси.

320_04_2031_apatite

320_04_9495_aquamarine

320_04_9043_emeralds_on_host_rock

  • ТРИГОНАЛНА – ахат, аметист, цинобър, рубин, хематит, сапфир, турмалин. Три от общо четирите оси се намират в една равнина, имат еднаква дължина и се пресичат на 1200. Четвъртата ос е с различна дължина и е препендикулярна на равнината на останалите три оси. Разликата между тригоналната и хексагоналната системи е в симетрията – при хексагоналната система основата на призмата е шестоъгълник, а при тригоналната – триъгълник.

320_04_8334_corundum_ruby

320_04_9666_tourmaline

320_04_7104_quartz

  • ОРТОРОМБИЧНА – александрит, андалусит, хризоберил, перидот, пренит, топаз, танзанит, зоисит. Трите оси на симетрия са перпендикулярни една на друга, но са с три различни дължини.

320_04_9117_tanzanite_crystal

320_04_3702_aragonite_crystals


320_04_3648_celestine_crystal

  • МОНОКЛИННА – азурит, чароит, хризокола, диопсид, фуксит, хаулит, кунцит, жадеит, малахит, лунен камък, нефрит, серпентин. Трите оси на симетрия са с различна дължина, като две от тях са перпендикулярни една на друга, а третата е на ъгъл различен от 900 спрямо плоскостта на другите две.

320_04_9218_staurolite_specimen

320_04_9464_epidote

320_04_9236_sphene

  • ТРИКЛИННА – амазонит, лабрадорит, родонит, слънчев камък, тюркоаз. Трите оси на симетрия са с различна дължина, като сключват произволни, различни от 900, ъгли помежду си.

320_04_9260_turquoise

320_04_9473_kyanite

320_04_9513_amazonite

Съществуват и АМОРФНИ СКЪПОЦЕННИ МАТЕРИАЛИ, които не попадат в никоя една от горните седем кристални системи. Подобно на стъклото, тези материали често са прозрачни, но не разполагат с подредена структура на изграждащите ги атоми/молекули/йони. Става въпрос за кехлибар, молдавит, обсидиан, опал, вкаменено (опализирано) дърво.

320_04_9489_opalized_wood

320_04_6117_amber

320_04_9675_moldavite