backgr

 Уважаеми клиенти! Информираме Ви, че временно преустановяваме приемането на поръчки за изработване на НОВИ бижута. През електронния магазин ще изпълняваме поръчки единствено за НАЛИЧНИ бижута, БЕЗ КОРЕКЦИИ по тях. Благодарим за разбирането!               

Рая и Ивенчев

Сряда, 08 Февруари, 2023
ОБРАБОТКА НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

Обработката на скъпоценните камъни започва, след като са добити, сортирани са и са пренесени в центровете за обработка (малки или големи).

Различават се следните видове МЕХАНИЧНА обработка:

ОБРАБОТКА НА ЖАД - ДЕМОНСТРАЦИЯ В МУЗЕЯ НА АЗИАТСКОТО ИЗКУСТВО В САН ФРАНЦИСКО

320_08_0355_rock_crystal

ОБРАБОТКА НА ЖАД ВЪВ ФАБРИКА В БЕЙДЖИНГ

Наред с шлифоването на скъпоценни камъни, изработването на кабошони е популярно хоби в много страни по света, но най-вече в САЩ, където съществуват многобройни клубове за обработка на камъни, написани са много книги по темата, издават се множество списания и съществуват голям брой добре поддържани сайтове с инструкции за изработване и с форуми за обмяна на опит и мнения. Един от водещите авторитети в обработката на скъпоценни камъни е капитан Джон Синканкас (1915-2002), пилот от военно-морския флот на САЩ, минералог, гемолог и автор на над 100 статии и на почти 20 книги, повечето от които са преиздавани много пъти, превеждани на различни езици и превърнали се вече в класика. Понастоящем  в постоянната експозиция на Смитсоновия институт във Вашингтон, Окръг Колумбия, са изложени две изключителни работи на Джон Синканкас в областта на шлифоването на камъните - яйце от планински кристал с 240 фасети и тегло 7478 карата, както и най-големият в света фасетиран златист берил с тегло 2054 карата.

Освен механичната обработка, повечето от скъпоценните камъни са обект и на допълнителна обработка от различен храктер, имаща за цел "подобряване" на някои от техните основни характеристики.

Като “подобряване” се дефинира всеки един процес, без фасетирането и полирането, който подобрява външния вид (цвят/прозрачност/ефект), трайността или увеличава наличността на скъпоценния камък.

Скъпоценните камъни рядко достигат крайния клиент в своето необработено, естествено състояние. Може би най-основното “подобряване” е фасетирането и полирането на скъпоценния камък, за да се подчертае неговата красота и увеличи пригодноста му за носене под формата на накит. Това подобряване на камъка естествено не е необходимо да бъде указвано, тъй като самият му външен вид красноречиво показва, че обработката е била извършена.

Други обработки могат да не бъдат толкова очевидни или трайни. В зависимост от съответния минерал, някои скъпоценни камъни могат да бъдат подложени на нагряване, облъчване, дифузия, запълване с друг материал на пукнатини, достигащи повърхността, избелване или боядисване.

Скъпоценните камъни са “подобрявани” по различни причини:

Красота: Обработването на един камък би могло да промени и в значителна степена да подобри външния му вид. Модифицирането може да направи камъка по-прозрачен, с по-добър цвят и в повечето случаи по-стабилен от същия материал преди обработката. 

Цена: Хубавият необработен материал с бижутерски качества е винаги с по-малко предлагане, отколкото търсенето, а също така обикновено е много скъп. Ако по-евтини, с по-ниско качество и по-лесно набавяни материали могат да бъдат третирани или “подобрени”, получената продукция може да има добър външен вид и да бъде достъпна на доста по-ниска цена.

Търсене: Търсенето на хубав материал с бижутерски качества винаги надвишава ограниченото предлагане. Наличието и достъпността на “подобрени” камъни запълва празнината и прави скъпоценните камъни достъпни за по-големи сегменти от пазара.

Мода: Потребителите изглежда винаги искат нещо ново. “Подобрени” или третирани камъни се произвеждат в количества и с цветове, които изобщо не се срещат сред естествените материали. 

Най-често използваните процеси за третиране на различните видове цветни камъни са следните: нагряване, обработка с масло, облъчване и дифузия.

Нагряване — широко възприет процес за “подобряване” на рубин, сапфир, кехлибар, аквамарин, аметист, цитрин, танзанит, циркон, топаз и турмалин. Този вид обработка подобрява прозрачността и/или цвета на камъните. Технологиите варират от простото хвърляне на скъпоценните камъни в огън, за да бъдат нагрети или “изпечени”, до използването на сложни електрически или газови пещи при контролирани налягане и атмосферни условия. По-голямата част от корунда се третира по този начин за усилване на цвета. Турмалинът често се нагрява с цел изсветляване. Сините циркони обикновено са нагрявани, като полученият цвят не се променя по-нататък във времето. Тъй като резултатът от нагряването е най-често перманентен, нагретите камъни не изискват по-нататъшни специални грижи.

Облъчване — Скъпоценните камъни могат да променят цвета си, когато са изложени на радиация. Тя може да е предизвикана от наличните в Земната кора радиоактивни елементи или от изкуствени източници. За естествената радиация може да са необходими милиони години, за да се получи определен ефект, докато облъчването с изкуствен източник може в рамките на няколко часа да промени цвета на скъпоценния камък. В някои случаи скъпоценният камък възвръща след време първоначалния си цвят или цветът му да избледнее с времето. Камъните които са третирани чрез облъчване не изискват специални грижи.

Обработка с масло — Процес, използван от древността, за подобряване прозрачността при изумруда (смарагда). Маслото се нанася върху изумруда и прониква в микро-пукнатините достигащи повърхността на камъка. Освен подобряване на прозрачността, този процес отчасти премахва крехкостта на изумруда. Обработката с масло обикновено няма постоянен ефект и е необходимо да бъде повтаряна през няколко години. Специално внимание трябва да се обръща при почистването, поправката или монтажа на камъни, обработени с масло. Третирането с масло не придава качества с постоянен характер, но поради своята практичност е широко възприет метод за подобряване.

Повърхностна дифузия — Друг метод за “подобряване”, който понякога се използва конкретно за придаване на син цвят на сапфирите. По време на обработката, безцветен сапфир се покрива с определени вещества и се подлага на нагряване. Това подобрява прозрачността и променя цвета на камъка, като новополучените характеристики са доста стабилни. Доколкото обработката има само повърхностен характер, тя най-общо не е добре приета от бранша.

Терминът “неприемлив” се използва тогава, когато браншът реши, че определен метод на третиране и неговите продукти не заслужават място на пазара на скъпоценни камъни. Повечето неприемливи методи на третиране променят външния вид на камъка по лесно забележим начин.  Обикновено методът е разпознаваем, поради грубия характер на постигнатия ефект или защото изменението не е довело до продукт, който да наподобява естествено срещащ се скъпоценен камък. Друг тип неприемливо третиране е когато получения цвят не е постоянен. Никой не би желал да закупи камък с ярък и наситен цвят днес, а утре 80% от цвета да се е изгубил.

Повечето видове третиране се използват за подобряване външния вид на скъпоценните камъни без да променят техния химичен състав. Някои видове “подобрения” е трудно или непрактично да бъдат доказани недвусмислено.

С различните видове обработки за подобряване на красотата на камъните могат да се постигнат забележителни резултати. Не толкова скъпи материали могат да бъдат трансформирани в прекрасни скъпоценни камъни. Все пак, поради факта, че “подобрените” по отношение на красотата скъпоценни камъни са най-общо доста по-достъпни от нетретирани камъни със същото качество, то съответно тяхната цена би следвало да е по-ниска. Третирането не трябва да бъде скривано. Клиентите могат да решат какво искат, но не трябва да бъдат заблуждавани и трябва да бъдат информирани относно наличието на каквото и да било третиране или “подобряване” когато правят своята покупка. Съобщаването на цялата известна информация относно състоянието на съответния скъпоценен камък позволява клиентите да направят своя внимателен и информиран избор.

Следващият списък изброява някои от ПРИЕМЛИВИТЕ видове третиране, одобрени от индустрията на скъпоценните камъни:

ИЗУМРУД (СМАРАГД) – Обикновено се третира с безцветно масло за подобряване на външния вид.

РУБИН – Обикновено е нагряван за подобряване на цвета и външния вид.

САПФИР – Обикновено е нагряван за получаване на интензивен или по-светъл цвят  и/или подобряване на цветовата равномерност.

ТАНЗАНИТ – Често се нагрява за получаване на характерния виолетовосин цвят.

АКВАМАРИН – Нагряван за подобряване на цвета.

СИН ТОПАЗ – Обикновено е облъчван и след това нагряван за получаване на син цвят.

ТУРМАЛИН – Стандартна процедура е неговото нагряване за повишаване интензивността на розовия, червения или виолетовия цвят.

ЖАДЕИТ – Често се импрегнира с безцветен восък.

НЕФРИТ - Често се импрегнира с безцветен восък.

ЛАПИС ЛАЗУЛИ – Понякога се импрегнира с безцветен восък или масло.

КОРАЛ – По-ниските качества често са избелвани и/или оцветявани.

ПЕРЛИ – Обикновено се избелват за подобряване на цвета и външния вид.

ЧЕРЕН ОНИКС – На практика винаги е боядисан.

АХАТ Често е боядисван. Боядисването на ахата е познато и прилагано от древния Рим до днешно време.

ТЮРКОАЗ По нискокачественият (поради своята пореста структура) тюркоаз често се стабилизира с безцветни полимери, което повишава механичната му издръжливост и го предпазва от поемане на мазнини и пот от човешката кожа, иначе водещо до промяна на цвета и естетическите качества.