КОРАЛ - ВИЗИТКА |
Съгласно нашия РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ И НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ БИЖУТЕРСКИ ЕЗИК - К коралът представлява карбонатен скелет на морско безгръбначно, обикновено с дървовидна или пръчковидна форма. Това определение се отнася до бижутерския материал и на практика става въпрос за сраснали помежду си скелети на колония от организми (полипи), а не на едно единствено морско животно. В по-общия смисъл коралите са малки мешести организми, които живеят на колонии и изграждат външен скелет, най-често от карбонати. Коралите обикновено живеят на неголяма (до 60 м) дълбочина до която достигат слънчеви лъчи и често образуват големи образувания наречени коралови рифове. Все пак ареалът им е доста по голям и корали са наблюдавани в интервала 4 до 3000 м под морското ниво. На науката са известни над 100 000 вида корали, като се предполага, че техния брой е значително по-голям. В бижутерията се използват едва няколко от тях - основно онези които могат да се добиват икономически изгодно, не са застрашени и са с привлекателен цвят, плътна структура и възможност за полиране и друга обработка. Следващите три снимки на корали са от експозицията на Природонаучния музей в Загреб, Хърватска.
Съществуват два основни типа корали: първият изгражда скелета си от карбонати, а вторият - от рогоподобни протеинови вещества. Традиционно в бижутерията се използват карбонатните, но в последно време се използват и тези с рогоподобен състав. Карбонатните корали са близък "родственик" по състав на другите два бижутерски материала с биогенен морски произход - седефа и перлите.
Коралът е използван за украшения от дълбока древност, като има открити коралови артефакти в погребения от преди 10 000 г. пр.н.е. В записките на римския историк Плиний Старши има информация, че по онова време (І в. от н.е.) в Индия интересът към корала е бил много по-голям, отколкото по Средиземноморието, и по тази причина е съществувала доста интензивна търговия. Средиземноморският благороден корал (Corallium rubrum) e традиционно най-желаният вид корал за изработка на бижута и декоративни предмети. Еквивалентен по качество на средиземноморския корал е японският Corallium japonicum (червен), както и Corallium elaticus и Corallium secundum (розови на цвят). На следващите фотографии са показани благородни корали от Тайван в диапазона на изменение на цветовете от тъмночервено (т.н. бича кръв), през оранжево и розово до снежнобяло. В противоречие с името си (rubrum - червен), средиземноморският корал също може да бъде не само червен, но също така оранжев, розов и бял на цвят. На снимката долу вляво е показана висулка от средиземноморски корал, на средната снимка - клонка от тайвански корал, а на снимката вдясно - фигура, изработена от корал и други скъпоценни камъни. Фотографии на скулптурни композиции, изработени от единчини "клонки" благороден тайвански корал, можете да разгледате тук. Висококачественият благороден корал е с равномерен цвят, без пукнатини, петна, разслоявания и дупки. В необработен вид е матов, но се полира добре до почти стъклен блясък. Средиземноморският розов корал с определен равномерно разпределен светло-розов цвят без никакви следи от оранжево и с едва забележим нюанс на виолетово се нарича "ангелска кожа" (pelle d'angelo) и е един от най-скъпите корали, предлагани напоследък на бижутерския пазар. Повече от 200 години световен център за търговия с благороден корал е италианският град Торре дел Греко, южно от Неапол, където все още се обработват три четвърти от количествата, добивани по целия свят. Филм за червения корал на Корсика е заснет от френския гемолог, пътешественик, писател и режисьор Патрик Воало. Коралите от вида Heliopora coerulea са сини на цвят, а тези от Родовете Gorgonacea, Zoanthinaria и Anthipatharia - черни. Съществува корал от групата със скелети от рогоподобно вещество, който е златист на цвят - Gerardia Species и даже проявява понякога ефект "котешко око". Този е най-рядко срещаният корал в бижутерията, тъй като се добива при строго регулирани условия от едно единствено място на Хаваите. По причина на ограничените месторождения на много от видовете корали използвани в бижутерията, бавната скорост на нарастване (от няколко милиметра до няколко сантиметра годишно), както и на променящите се климатични условия, много от видовете корали са под защита или добивът и търговията с тях са регулирани от множество национални закони и международни спогодби. Поради постоянния интерес към бижутата с корал, намаляващите добивани количества, както и високата цена на благородния корал, индустрията през последните 30-40 години предлага нови корали, които традиционно не са били използвани за украшения. Пример за това е т.н. "гъбест корал" Melithaea Ochracea, който живее в Южнокитайско море. Наричан е гъбест, защото структурата му напомня тази на сюнгера. Този корал се стабилизира с полимери и след това може да се обработва и полира. В необработен вид се предлага по-рядко. Друг пример за "нов" корал е "бамбуковият" корал от семейство Isididae. Това са група дълбоководни корали, скелетът на които наподобява стъбло на бамбук - оттам и името. Тези корали са кремави на цвят, но се боядисват основно в червено и се предлагат като евтина алтернатива на много по-скъпия благороден корал. Коралите по бижутата са чувствителни към топлина, киселини и горещи разтвори на соли. Цветът на корала може да избледнее с носенето.
Най-популярната легенда свързана с корала е от древногръцкия епос - историята за това как Персей спасил красивата Андромеда от морското чудовище, изпратено от бог Посейдон. Персей вкаменил чудовището използвайки отрязаната глава на Медуза Горгона. След като оставил главата на морския бряг, за да си измие ръцете видял, че изтеклата от главата кръв е вкаменила и оцветила изхвърлените от морето водорасли. Персей запратил в морето тези водорасли и така се появили коралите. Коралът е едно от седемте съкровища, описани в будистките писания. За корала се вярвало, че може да успокои бурното море. Също така предпазвал от светкавици и урагани. Смятало се, че талисманите с червен корал могат да спрат кръвотечение. Ако носещият корал се разболеел сериозно се вярвало, че коралът ще изгуби цвета си. Древните римляни поставяли коралови огърлици около вратлетата на децата си, за да ги предпазват от нещастия. От времето на древните римляни стрит на прах корал, добавен във виното, се приемал като афродизиак. През средните векове коралът се използвал за предпазване от зли очи и за лекуване на стерилитет. Някога италианците поднасяли на своите дами корал като годежен подарък. |