Първите познати украшения са от епохата на Палеолита. В пещера в Мароко са открити мъниста от черупките на морското мекотело Nassarius, които са датирани на около 110 000 години пр.н.е. С подобна възраст и от подобен характер са находки от днешните Израел (100 000 г.), Алжир (90 000 г.) и Република Южна Африка (75 000 г.), като някои от мънистата от Южна Африка са със следи от допълнително оцветяване.

Неолитът, или Новокаменната епоха (около 10 000 до около 3 000 г. пр.н.е.), се характеризира с  развитието на различни технологии за обработка на камъка, вкл. и до разпробиване на по-меки камъни с по-твърди. С усъвършенстването на каменните инструменти става възможно оформянето и гравирането на по-меки материали като кост, дърво и рог. Друго нововъведение е изработването на керамични съдове, фигурки и украшения.

Също така е налице обмен на стоки между различни общности, позволяващ размяна на идеи, технологии и украшения от материали, първоначално непознати на други места, освен там където са добивани.

Халколитът (Каменно-медна епоха) е преходен период между Новокаменната и Бронзовата епохи. На различни места „настъпва“ по различно време, в зависимост от това кога технологията за добив и обработка на мед става достъпна в съответната общност, но най-често времевият отрязък е V до IV хилядолетие пр.н.е. В отношение на украшенията, новостта е началото на използването на метал, като от този период са и най-старите известни накити от обработено злато от Варненския халколитен некропол, датирани 4400-4100 г. пр. н.е.  Златните накити от Варна включват диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни и токи за колан. Изработени са чрез изковаване.

Бронзовата епоха настъпва в момента, в който се открива и усвоява технологията за сплавяване на мед с калай (около IV до към I хилядолетие пр.н.е.). Това дава възможност на древните майстори да отливат (около 3200 г. пр. н.е.) различни изделия, вкл. и украшения. През бронзовата епоха се случват 2 други важни неща – зараждането на устойчиви цивилизации (Египет, Месопотамия, Индия, Китай) и създаване на първите писмености.

Технологичният напредък дава възможност за изработване на все по-изящни украшения с използването на различни материали, вкл. и скъпоценни камъни. Устойчивостта на цивилизациите дава възможност за съхраняване на сведения за тогавашните украшения и начина им на изработка посредством стенописи, изображения върху камък и керамика и надписи.

В далечен Китай нефритът започва да се използва за изработка на оръжия и украшения.

Техниката на запояване на метали е разработена, по всяка вероятност паралелно и независимо, в Месопотамия и Египет през III хилядолетие пр.н.е. Приблизително по същото време (около 2800 г. пр.н.е) в земите на днешна Сирия започва производството и обработката на стъкло. От тази епоха са и първите сведения за отливане на злато (около 2500 г. пр.н.е. в Египет).

През бронзовата епоха в древен Шумер (Месопотамия) са разработени някои от бижутерските техники, използвани и до наши дни – филигран, гранулиране, щамповане, инкрустация. Накити и предмети на лукса от този период  (3000-2500 г. пр.н.е.) и с използването на посочените техники са открити при разкопките на древния град Ур (днешен Ирак). Разпространяването на технологиите в бижутерията на запад е засвидетелствано от изработката на златните украшения, открити от Шлиман в древна Троя и датирани около 2500-2300 г. пр.н.е.

По същото време в Египет изключително високо ниво достига изработването на украшения с материали (керамика, фаянс и стъкло), наподобяващи естествените скъпоценни камъни – тюркоаз, карнеол, изумруд, лапис лазули. Едновременното използване на благородни метали, скъпоценни камъни и създадени от човека материали при изработването на украшенията на египетските фараони свидетелства за това, че на украшенията е придавано първенствено символичното значение за обществен статус и връзка с божественото на притежателя им, отколкото като израз на неговото материално благосъстояние.

Най-вероятно тюркоазът е първият (и безспорно най-често) имитиран скъпоценен камък, а фаянсът – първият материал, използван за имитация на скъпоценни камъни, като всичко това дължим на египетските майстори-бижутери. На тях дължим и разработването на технологията на емайла – стъкловидна оцветена маса, споена върху метал.

Друг интересен за отбелязване факт е, че в Древен Египет среброто е много по-рядко срещано и съответно повече ценено от златото. Саркофагът на фараона Псусенес I е изработен от сребро, като израз на неговото богатство.

Към края на Бронзовата епоха (около 1500 г. пр. н.е.) са разработени технологиите на восъчното леене и на обработката на невтвърдено стъкло. От същия период са и най-старите артефакти от жадеит на културата на Олмеките (на територията на днешно Мексико). От нашите земи, към този период е датирано и Вълчитрънското златно съкровище.

Желязната епоха заема периода от около 1200 г. пр. не. до към 300 г. от н.е., когато технологията за обработка на желязна руда и изработка на изделия от желязо, а по-късно и от стомана, води до постепенното изместване на бронза като основен материал на оръдията на труда.

По отношение на бижутерията това е период на съществуването на различни култури, които са оставили значими следи под формата на прекрасни украшения, както и на писмени сведения относно своите познания за металите и скъпоценните камъни. Най-ярките примери за това са Шумерската, Египетската, Древногръцката, Етруската, Келтската и Римската култури, а на изток – културите на Индия и Китай.

На основа традициите на шумерските цилиндрични печати, цивилизациите на древните гърци развиват и поставят връх в изкуството на глиптиката, т.е. гравирането върху скъпоценни камъни. Традицията е продължена от етруските и римляните. Гравираните камъни (инталио и камеи) са най-често вграждани в пръстени, но някои от по-големите са използвани като самостоятелни елементи за интериорна украса.

Етруската култура поставя връх в изработването на златни украшения в специфичен стил с технологията на гранулиране, като финесът при използване на техниката остава ненадминат до наши дни.

Предполага се, че диамантът е известен в Индия от около 800 г. пр.н.е., и съответно още от тогава е използван в необработен вид за талисмани, амулети и накити.

Запознанството на елинистичния свят с диаманта става най-вероятно през IV в. пр.н.е.  след походите (334-323 г. пр. н.е.) на Александър Македонски на изток.

Римляните използват диамантени кристали (пристигащи от Индия) с естествена правилна форма за вграждане в пръстени. Също така, като следствие от завладяването на северните части на Европа, по-големи количества кехлибар започват да постъпват в зоната на Средиземноморието.

В Китай продължава да се развива култа към нефрита.

Епохата на Средновековието обхваща времето от средата на IV до края на XV в., т.е. приблизително от създаването на Константинопол до началото на т.н. Велики географски открития. Други опорни точки биха могли да бъдат падането на западната Римска империя и началото на Възраждането (Ренесанса), като и в двата случая гледната точка е европоцентрична и не отчита събитията по това време в останалата по-голяма част от света – Азия, Африка и двете Америки с техните велики цивилизации.

Периодът се характеризира с първоначално западане на занаятите, с изключение на тези във Византия, която се явява пряк продължител на традициите на Римската империя, включително и по отношение на бижутата и украшенията.

Приемането на християнството за официална религия въвежда нови мотиви и дава ново направление на развитието на приложните изкуства, свързани със създаване на църковна утвар и различни атрибути на новото духовенство.

Украшенията и накитите на германските племена, завладели западната Римска империя са смятани за „варварски“, въпреки че стилово са много близки до тези на вече покорената империя. Характерно е използването на емайл и апликации от скъпоценни камъни (доста често гранат).

По времето (529 г.) на царуването на император Юстиниян са събрани в сборник и допълнени законите на империята, като освен всичко останало в прав текст се указва, че сапфирите, изумрудите и перлите се запазват за употреба изключително от императора. Всеки свободен мъж обаче има възможност да носи златен пръстен. Това все пак не е най-ранното свидетелство за урегулиране на носенето на бижута. По-ранен римски закон определя, че актрисите (най-вероятно става въпрос за „жриците“ на любовта) могат да носят злато, но не и скъпоценни камъни.

В началото на VII век с възникването на Исляма се дават допълнителни насоки в развитието на бижутерията. Първоначално базирана на традициите на Рим, Византия и Сасанидска Персия, към X-XI век естетиката на Исляма вече е установила характерен стил в личните украшения.

Два средновековни текста, единият индийски (ок. VI в.), а другият – арабски (Ал-Бируни, X в.) описват използването на диамантен прах при обработката и полирането на скъпоценни камъни. От втория текст става ясно, че самото обработване (полиране) на диаманти с диамантен прах е все още неизвестно към тогавашна дата.

През 1054 г. християнството окончателно се разделя на католическо и източноправославно с два обособени центъра – Рим и Константинопол. Половин век по-късно Първият кръстоносен поход (1096 г.) е факт, като един от резултатите му е плячкосването на Светите земи и постъпването на големи количества злато и скъпоценни камъни в западна католическа Европа. Венеция и Генуа придобиват особен статус, на практика монопол, при вноса и търговията със скъпоценни камъни, постъпващи до този момент от изток изключително през Византия.

През 1180 г. златарите в Лондон основават своя гилдия.

Основният резултат от Четвъртия кръстоносен поход е завладяването на Константинопол през 1204 г. и създаване на Латинска държава (1204-1261 г.), като това води до две основни неща по отношения на темата с бижутерията: от една страна ново огромно количество предмети и украшения от благородни метали и скъпоценни камъни са пренесени в Западна Европа, а от друга е поставено началото на упадъка на Византийската империя.

На север, в Киевска Рус от IX-XIII в., династичните и религиозни връзки с византийския двор водят до възприемането на имперския стил в изработването и носене на накитите. От друга страна, традициите на северните народи, както и влиянието на настъпващите от изток племена спомагат за оформянето в последствие на собствен бижутерски стил в най-голямата (още оттогава) европейска държава.

По същото това време (XI-XIII в.) в далечен Китай започва култивирането на перли.

През XIII-XIV в. на различни места в Европа (Арагонското кралство в днешна Испания, във Франция и в Англия) се приемат закони, регулиращи носенето на накити по вид на метал и скъпоценни камъни, съобразно статута и имуществения ценз на съответния индивид в обществото.

Съществуват сведения за ислямски бижута от XIII век с обработени таблично диаманти, като от същия период е и индийски ръкопис, описващ свойството на диаманта да бъде обработван единствено от друг диамант. От XIV в. (между 1330 и 1380 г.) са първите сведения за обработката на диаманти в Европа (Венеция), а един век по късно (1450-1480 г.) вече са налице и различни стилове при обработката – таблично и френско фасетиране.

През 1453 г. великият град Константинопол е завладян от Мехмед II, наречен „Завоевателя“, с което се слага край на 1100-годишното съществуване на Византийска империя. Голяма част от богатствата на града вече са преминали в градовете-държави Венеция и Генуа като заплащане за оказваната помощ. Бягството на много учени и занаятчии от Константинопол води до окончателното установяване на тези градове като нови  центрове на икономическо, политическо и културно влияние и представлява мощен импулс за процеса на Възраждане (Ренесанс) на изкуствата и културата в земите на днешна Италия.

Първият годежен пръстен с диамант е подарен през 1477 г. на Мария Бургундска от Максимилиан I фон Хабсбург (по-късно император на Свещената Римска империя).

Епохата на същинското Възраждане (около 1500 до около 1600 г.) е белязана с два съществени събития, оказали огромно влияние върху развитието на бижутерията: откриването на Америка от Христофор Колумб и откриването на морски път до Индия от Васко да Гама.

Откриването и завладяването на Централна и Южна Америка от испанци и португалци води до постъпването в Европа на огромни количества злато, сребро и скъпоценни камъни. За първи път (1530 г.) изумрудите от земите на сегашна Колумбия стават известни на европейците, които до този момент познават единствено доста по-нискокачествените изумруди от мините в Египет. По-нататъшното пътешествие на тези наситено зелени и прозрачни изумруди в рамките на търговията с Изтока ги прави любими скъпоценни камъни в ислямския свят и в Индия.

Също така, за първи път в европейски ръкописи се споменава платината, за която се смята че е позната (без практическо приложение) и на древните египтяни.

Откриването на морски път до Индия (1497-1499 г.) от Васко да Гама дава възможност за пряка търговия с Индия, заобикаляйки както монопола на Венеция и Генуа, така и посредничеството на търговците от Близкия изток и Северна Африка, към тогавашния момент вече в пределите на Османската империя.

Много бързо Португалия става основен доставчик на диаманти в Европа (наред с Венеция), като Лисабон се превръща и в център за обработка на диаманти.

Появява се т.н. стил „роза“ при фасетирането на диамантите.

През този период живее и твори Бенвенуто Челини (1500-1571г.). Известният музикант, скулптор и бижутер създава множество произведения по поръчка на папи и крале. Също така, наред с известната си автобиография, пише и трактати върху златарското изкуство, скулптурата и дизайна, като в тях документира технологиите и инструментите за обработката на диаманти през XVI в.

Към средата на XVI век се отнася и началото на съществуването на Чипровската златарска школа. Известен е обков на евангелие с дата от 1567 г., а към края на века сребърни чаши и други изделия на чипровските майстори са търгувани от дубровнишките търговци.

Барокът е период (около 1600 г. до около 1700 г.) в изкуството, вкл. скулптурата, живописта, архитектурата и т.н., характерен със стил на преувеличени изразни средства. Стилът е насърчаван от католическата църква като антипод на ценностите на протестантското и реформаторското движения в Европа.

Интересен е произходът на името, което е дадено доста по-късно. В романските езици „барок“ означава перла с неправилна форма, а в конкретния случай има смисъл на нещо отличаващо се от стандартно приетото, както и нещо натруфено или с прекалено много детайли.

Количеството на постъпващите в Европа диаманти нараства, тъй като освен португалците, холандци и англичани също започват да търгуват директно с Индия – все още единственият източник на необработени диаманти. Забележително е не само количеството, но и качеството -  множество изключителни диаманти достигат до Европа. Известният търговец на скъпоценни камъни Жан Баптист Таверние осъществява своите многобройни пътувания до Индия и продава в европейските кралски дворове, основно френския, диамати, превърнали се впоследствие в легенди – „Синият Таверние“, „Големият Конде“ и др. Пише и своите знаменити мемоари, които са източник на първата по-сериозна историческа информация за добива на диаманти в Индия (мините в Голконда), както и за множество знаменити диаманти – Кохинор, Великия Могул, Флорентинския диамант, Голямата табла и др.

Френският крал Луи XIV (1638-1715 г.), известен още като „Кралят-слънце“, е прословут със своята разточителност. Използва диаманти като копчета, броят на които обикновено достига над 100 по всекидневните му костюми.

За първи път през този период се използва терминът „брилянт“, обозначаващ фасетиран диамант.

Георгианската епоха заема годините между 1714 до 1830 и е отбелязана с царуването в Англия на четири монарха с името Джордж (George) – Джордж I (1714-1727), Джордж II (1727-1760), Джордж III (1760-1820) и Джордж IV (1820-1830), както и с това, че Британската империя става водеща световна сила.

Едно от интересните събития е откриването на диаманти в Бразилия през 1727 г., по времето когато диамантените мини в Индия са почти изчерпани. Наред с диамантите, в Бразилия са открити големи количества от други скъпоценни камъни – аметист, аквамарин, топаз и т.н.

В Русия, която до този момент няма открити златни находища и съответно не разполага със собствено злато, Петър I подписва Указ за търсене на злато и за свобода на минната промишленост (1719 г). През 1745 е открито рудно злато в Урал, а през 1747 г. започва експлоатацията на първия рудник за добив на злато в Русия. През същата година в Петербургския монетен двор започва и промишленото пречистване на добиваното злато.

Георг Фридрих (Жорж Фредерик) Страс (1701-1779), бижутер от Елзас, става известен с използването в масовата бижутерия на специално стъкло, като имитация на скъпите и редки диаманти. Бижутата с имитации на диаманти са много търсени в двора на Луи XV, като за заслугите си Страс е удостоен през 1734 г. със званието „Кралски бижутер“. И досега в много държави в Европа терминът „страс“ се използва за обозначаване на имитациите на диамант, изработени от стъкло.

Римският град Помпей, затрупан при изригването на вулкана Везувий през 79 г. н.е.  е открит случайно отново през 1748 г. Разкопките дават голям импулс на все още младата наука археология, а откритите запазени артефакти, в това число и бижута, допринасят за развитието на Неокласическия стил в изкуството.

През 1780 г. жадеит от Бирма започва да постъпва в Китай, който до този момент познава само нефрита. Много скоро жадеитът измества нефрита като предпочитан камък за изработката на украшения и други предмети на изкуството. Акцентът в китайските бижута е върху украшенията за коса и глава, както и върху тези за дрехи, най-вече токи и апликации за колани.

През 80-те години, в резултат на научния и технологичен напредък,  в Европа започва използването на платината в бижутерията. Впоследствие, качествата на този нов материал и  наличието на големи количества диаманти и други камъни от Бразилия дава възможност да се изработват накити с минимален обков, както и украшения от съставни части, които при желание да могат да се носят по различен начин.

Независимостта на Америка и Френската революция са факт в края на XVIII в.

Америка излиза на сцената на бижутерията с открития и нововъведения в различни свързани области: металургия (кислород-водородна горелка за постигане на по-висока температура), каталожна търговия на бижута по поръчка, първа американска фабрика за производство на бижута (1801), откриване на турмалинови находища и др.

С идването на Наполеон Бонапарт на власт (1799г.) във Франция се завръща модата на разкошните бижута и изобщо носенето на бижута, твърде непопулярно през 10-те години на революцията.

Фортунато Пио Кастелани отваря ателие в Рим (1827) и започва работа по изучаване и възстановяване на старите бижутерски техники на етруските.

Сър Уолтър Скот публикува своя роман "Ана от Гайерщайн" през 1829 г. В него е описана случка, представяща (според тогавашните разбирания) опала като камък на „нещастието“. Почти моментално опалът изпада в немилост и е изхвърлен от модата.

През 1830 г. в изумрудените находища в Урал е открит александритът, а Русия е вече на първо място в света по добив на злато.

Викторианската епоха започва с възкачването (1837 г.) на кралица Виктория (1819-1901г.) на трона на Британската империя.

Чарлз Луис Тифани (1812-1902 г.) основава своя фирма в Ню Йорк през 1837 г., преименувана през 1853 на Тифани & Ко. През 1851 Тифани въвежда в Америка британския стандарт на стърлинг среброто.

В Англия и Америка различни технологични нововъведения започват да се използват с успех в бижутерията – галванопластика, имитации на скъпоценни камъни от стъкло с едностранно метално покритие, машинно щамповане, плакиране със злато и др., което води до масово производство на по-евтини бижута.

През 1843 г. Гаррард става „Бижутер на Короната“.

През 1847 г. в Париж е основана фирмата „Картие“ от Луи-Франсоа Картие.

През 1848 г. е открито злато в Калифорния и през 1849 г. първата „треска за злато“ е факт. През същата 1849 г. са патентовани безопасната игла/закопчалка и галванизирането със злато.

В Австралия са открити находища на опал през 1849 г., а две години по-късно – злато и диаманти.

През 1851 в Кристалния дворец (Кристъл палас) в Лондон е отворен първият международен панаир на стоки, т.н. „Велико изложение на предмети на индустрията на всички народности“.

През 1853 г. американска флотилия, начело с комодор Матю Пери, акостира в залива на Токио (тогава все още Едо) и поставя началото на отварянето на Япония към останалия (в частност западния) свят. Търговският обмен скоро води до навлизането на японската естетика в западното изкуство, изпитващо в тогавашния момент остра нужда от свежи идеи.

Използването на по-ниско (от 18 карата) съдържание на злато в сплавите за изработване на бижута е легализирано и стандартизирано във Великобритания през 1854 г. Стойностите са съответно 15, 12 и 9 карата.

Универсалното изложение в Париж отваря врати през 1855 г.

Машина за плетене на синджир тип „змия“ е патентована в САЩ през 1857 г.

Бижутерската къща Бушерон е основана през 1858 г. в Париж.

През 1859 г. започва прокопаването на Суецкия канал. Каналът е отворен през 1869 г. и дава възможност за морски контакт на Европа с Индия и Азия без да се налага заобикалянето на Африка.

Хенри Морз отваря първата фабрика за шлифоване на диаманти в САЩ през 1860 г. и разработва основите на остеняването тип „американски брилянт“.

През 1861 г. умира принц-консортът Албърт. Свързаният с това траур е задължителен до към 1880 г. в Британския двор, като самата кралица Виктория остава в траур до смъртта си през 1901 г. По този повод „на мода“ отново излизат т.н. траурни бижута, иначе популярни през XVI-XVIII в. По време на траура на кралицата бижута се иразботват основно в черно – черен емайл, гагат, оникс, стъкло, човешка коса и др.

В Лондон през 1862 г. е открито Международно изложение. На него са показани за първи път произведения на японското приложно изкуство. Също така Кастелани представя бижута в стил „археологическо възраждане“.

През 1865 г. в Монтана, САЩ са открити сапфири. Добивът в находищата продължава и до ден днешен.

През 1867 е открит първият диамант в Южна Африка и дава начало на „диамантената треска“ през 1869. Година по-късно са открити диаманти в Кимбърли, останалото е история ...

Японски техники за обработка на метал (напр. мокуме гане) са представени в Европа през 1870 г. През същата година Петер Карл Фаберже поема бизнеса на баща си Густав.

През 1874 г. в САЩ са издадени патенти за изработка на изкуствени корал, коруба от костенурка, кехлибар и гагат от целулоид. През 1878 е издаден патент за захващане на диаманти в платинени клипсове.

От 1877 г. датират първите успешни опити за химичен синтез на миниатюрни рубини и сапфири във Франция.

През 1879 г. експертът по скъпоценни камъни Джордж Ф. Кунц постъпва на работа в Тифани & Ко.

Сесил Родс основава Минна компания Де Беерс в Южна Африка през 1880 г.

Огюст Виктор Луи Вернейл предоставя през 1885 г. първите синтетични рубини за анализ в Природонаучния музей в Париж.

През 1886 г. компанията Тифани & Ко. представя клипс с шест щифта за монтиране на диаманти в стил „солитер“ под името Тифани клипс. Начинът на монтаж е патентован 14 години по-рано от американеца Ф. Дж. Херперс.

През 1887 г. бижутата на Френската Корона са предложени за продан от правителството на тогавашния френски президент Жул Грави с идеята, че „без корона няма нужда от крал“. Голяма част от бижутата (над 1/3 от предложените лотове) са закупени от Тифани & Ко.

Айфеловата кула е издигната за Универсалното изложението в Париж през 1889. В изложението участват и много бижутерски къщи. Фурор предизвиква представената от Тифани & Ко. колекцията от 24 брошки - „орхидеи“ с емайл на техния млад дизайнер Полдин Фарнам. На изложението Фарнам печели златни медали за бижута и сребърни съдове.

През 1892 започва публикуването на списанието за мода и стил на живот „Вог“, а година по-късно в Южна Африка е открит диамантът „Екселсиор“. С тегло от над 995 карата, Екселсиор установява рекорд за най-голям необработен диамант, открит до този момент.

Кокичи Микимото успява да култивира първите полукръгли перли през 1893 г.

Зигфрид Бинг, търговец на предмети на изкуството от изтока, отваря през 1895 своята галерия „Мезон де л‘Ар Нуво“, която дава име на новия стил в приложните изкуства, живописта и архитектурата в Европа. През същата година Рене Лалик, вече известен дизайнер, излага в галерията своя колекция бижута. На изток, в Австрия, Даниел (Шварц) Сваровски отваря фабрика за обработка и шлифоване на стъкло под името А. Косман, Даниел Шварц & Ко. Използва се евтината електроенергия от местна хидроцентрала за енергоемкия процес на шлифоване, патентован по-рано от Сваровски.

След откриването две години по-рано на големи количества злато в Аляска по притоците на река Юкон, през 1898 г. новата „треска за злато“ е факт. На юг, в Монтана, започва индустриален добив на сапфири, а още по на юг, в Калифорния – на турмалин.

Преходът между XIX и XX век е отбелязан с много събития – Англо-бурската война (1899-1902), затруднила много доставките на диаманти от Южна Африка; изобретяването и патентоването на първото устройство за механизирано разрязване на диаманти; Универсалното изложение в Париж от 1900 г. на което множество бижутери излагат своите произведения в стил Ар Нуво (на същото изложение са показани и синтетични рубини); Виенският сецесион набира скорост.

Кралица Виктория умира през 1901 г., с което приключва Викторианската епоха. На британския престол се качва крал Едуард VII, с което условно започва една нова, доста по-кратка епоха наречена Едуардианска, но известна още и като Бел епок.

В относително краткия период до Първата световна война бижутерията е на гребена на вълната с разширяването дейността на много бижутерски къщи, развитието на нови стилове, с новите открития и технологичния напредък.

Къщите Картие и Фаберже отварят салони в Лондон, съответно през 1902 и 1903. Развитието на минното дело в Калифорния води до откриването на скъпоценните камъни кунцит и бенитоит, а в Австралия започва търговски добив на черен благороден опал. В Япония, Микимото успява за първи път да култивира кръгли перли и поставя началото на една нова индустрия.

Георг Йенсен отваря своето ателие в Копенхаген. Бижутерската къща Ван Клееф & Арпелс отваря (1906) своя първи бутик на площад Вендом в Париж.

Диамантът Кулинан, открит през 1905 г., е подарен от Трансвалското правителство през 1907 на Едуард VII, който го поверява за обработка на братята Ашер в Амстердам. Къщата Ашер е придобила вече световна известност със създаването на собствена форма на шлифоване на диаманти, наречена остеняване Ашер, както и с това, че две години по-рано е обработила диаманта Екселсиор.

През 1908 е получен за първи път синтетичен шпинел по метода на пламъчното сливане (метод на Вернейл), а в Лондон е създадена Гемоложка асоциация на Великобритания. Година по-късно къщата Картие отваря самостоятелен клон в САЩ, ръководен от Пиер Картие.

След смъртта на Едуард VII през 1910, синът му Джордж V е коронясан за крал на Великобритания през 1911. По този повод Кулинан I и Кулинан II са вградени съответно в короната и в скиптъра на Британската империя.

Първият патент за бяло злато е издаден в САЩ през 1915 г. на немски бижутер от Пфорцхайм. Няколко години преди това платината е официално призната за благороден метал, а със започване на войната е обявена за стратегически материал, съответно бялото злато се явява по-евтина и достъпна алтернатива за бижутерите и техните клиенти.

Болшевишката революция от 1917 слага началото на ограбването на несметните съкровища, акумулирани в Русия от императорското семейство, дворянството, буржоазията и църквата. През следващите години огромни количества накити и предмети на разкоша от благородни метали и скъпоценни камъни са изнасяни и продавани на запад. Световноизвестната къща Фаберже е първоначално поета за управление от работнически комитет, а през 1918 година – национализирана. Петер Карл Фаберже умира в изгнание в Швейцария през 1920.

Началото на т.н. Съвременна епоха идва с края на Първата световна война.

През 1919 г. Марсел Толковски публикува своята известна книга, определяща стандартите на т.н. Американски брилянт, с което фасетирането на диамантите е поставено на научна основа.

През 1922 г. Хауърд Картър разкопава гробницата на Тутанкамон и египетският стил тръгва да завладява света, успоредно с естетиката на Модернизма и Ар Деко, която също набира скорост по това време. Прекрасни произведения на бижутерското изкуство са показани на Международното изложение на приложните изкуства и съвременните индустрии в Париж през 1925 г.

1929 г. е ознаменувана с борсовия крах и началото на Голямата депресия. Бижутерията също е в криза.

През 1931 г. бижутерът Робърт Шипли, самият той възпитаник от 1929 на учебната програма на Гемоложката асоциация на Великобритания, и неговата съпруга Беатрис със собствени средства създават Американския Институт по Гемология. Година по-късно във Великобритания стандартите на 15 и 12-каратовото злато са заменени с този на 14-каратовото.

Със серия от закони през 1933 г. златното „покритие“ (обезпечение) на американския долар е (за първи път) отменено, освен в случаите на външнотърговски операции, като думите „... ще заплати на приносителя при поискване ...“ остават символични. Със същата серия от закони е забранено притежаването от частни лица на големи количества златни монети и на практика златото в голяма степен е извадено от циркулация. Бижутерите от своя страна, в лицето на Ван Клееф & Арпелс, патентоват през същата 1933 г. начин за монтиране на скъпоценни камъни, изискващ минимално количество метал. Не е известна пряка връзка между двете събития.

През 1934 година на гемоложката общност са показани първите синтетични изумруди, създаден е диамантеният картел на Де Беерс, а Салвадор Дали пристига с изложба на картини в Америка, където по-късно сътрудничи с Фулко ди Вердура и други бижутери при създаването на накити. През същата година излиза и първи брой на журнала на Американския Институт по Гемология - “Скъпоценни камъни & Гемология”.

През 1936 г. умира Джордж V. Наследен е от Едуард VIII, който през 1937 година абдикира от Британския трон в полза на по-малкия си брат Джордж VI. Причина за това е връзката на Едуард с г-жа Уолис Симпсън и неговото желание да се ожени за нея. През годините след брака им от 1937 г. Едуард буквално „обсипва“ своята съпруга с бижута, като Херцогинята на Уиндзор е емблематична клиентка на всички известни бижутерски къщи и дизайнери.

В навечерието на Втората световна война индустрията предлага на бижутерията различни нови материали като акрил и найлон, както и нови методи за синтез на изумруд и кварц. По време на самата война в САЩ е въведена забрана за използване на платината в бижутерията. От другата страна на Тихия океан, японският петролог Кеничи Суги описва нов минерал с качества на скъпоценен камък, наречен по неговото име сугилит.

Немските войски демонтират „Кехлибарената стая“ от Летния дворец на руските императори в Царское село. Тя е пренесена в Кьонигсберг (днешен Калиннинград) и изложена от 1942 до 1944 в кралския дворец. От началото на 1945 г. нейните следи се губят и стаята е в неизвестност оттогава до сега, като нейната съдба е обект на безбройни теории и предположения.

Краят на войната бележи бум на предлагането, основно от американските концерни, на синтетични звездни сапфири и рубини, синтетичен рутил и стронциев титанат като симуланти на диаманти.

През 1948 Компанията Де Беерс стартира своята световна кампания за популяризиране на диамантите под мотото „диамантът е завинаги“. Година по-късно Хари Уинстън придобива диаманта Хоуп. а неговата изложба на редки скъпоценности „Царския двор на накитите“ обикаля из САЩ в продължение на четири години.

През 1953 г. във филма „Джентълмените предпочитат блондинки“ Мерилин Монро изпява песента „Диамантите са най-добрия приятел момичето“, в текста на която се прави директно обръщение към Х. Уинстън. На другия „полюс“, съпругата на президента Айзенхауер се появява с наниз от изкуствени перли на церемонията по неговото встъпване в длъжност.

В края на 1954 г. компанията Дженерал Електрик създаването диаманти в лабораторни условия, като обявява събитието  няколко месеца по-късно през 1955 г.

През 1956 г. фирмата Сваровски, в сътрудничество с модна къща Кристиян Диор, създава покритието „Аурора бореалис“ (Северно сияние) за усилване на цветовите ефекти от фасетираното и полирано кристално стъкло.

Хари Уинстън подарява през 1958 г. диаманта „Хоуп“ на Смитсоновата институция, като по този начин се стимулира интереса към Националната колекция от скъпоценни камъни и минерали на САЩ, съхранявана в Националния музей по естествена история във Вашингтон. Широкото популяризиране на факта води до низ нови дарения от частни лица на значими камъни и исторически бижута.

През 1967 г. в Оръжейната палата в Кремълския дворец в Москва отваря врати постоянната експозиция на Диамантения фонд на СССР/Русия. През същата година в Танзания е открита прозрачна синя разновидност на минерала зоисит. Новият скъпоценен камък е популяризиран сред световната общност от Тифани & Ко. под името танзанит.

Следващите години са период на представяне на нови синтетични материали, основно симуланти на диаманта - итриево-галиев арсенат, кубичен циркон, гадолиниево-галиев гранат, синтетичен моасанит и др.

През 1989 г. в Бразилия са открити турмалини в необичайно неоново синьо и синьо-зелено. Получават името на щата в който са открити – Парайба, като в ценово отношение окончателно разбиват схващането за разделяне на камъните на скъпоценни и полускъпоценни.

1990 г. – Габи Толковски и неговия екип завършват фасетирането на „Безименния кафяв“ диамант (станал по-късно известен като „Златен юбилей“), а година по-късно е представен и фасетираният „Диамант на столетието“.

През 2003 г., като част от честванията на 300-годишнината от основаването на Санкт Петербург, руският президент Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер откриват възстановената Кехлибарена стая в двореца в Царское село. Копието на стаята е завършено след 20 годишен труд, по стари снимки и скици, и с използването на над 6 тона кехлибар. Проектът е финансово подпомогнат и от  германска страна, а съдбата на оригинала е все още неизвестна

През 2008 г. историческият син диамант Вителсбах, по различно време част от съкровищата на Австрийската и Баварската корона, е закупен от британския бижутер и търговец Лоурънс Граф. Диамантът е коригиран чрез фасетиране, за да се подобрят неговите видим цвят и прозрачност, като е представен отново през 2010 под името Вителсбах-Граф. Оригиналното остеняване от преди 350 години е променено. Този противоречив акт на заличаване на историческа информация предизвиква буря от възмущение в професионалните среди. Според думите на Габи Толковски „това е краят на културата“ ...

историята на бижутерията обаче продължава ...